Европейската история и турците-45

Султан Абдулхамид Втори е последният османски самодържец, който остава на престола в продължение на 33 години-от 1876 до 1909 година. Той е роден през 1842 година в Истанбул. Майка му е починала рано а баща му султан Абдулмеджид не е проявил голямо внимание към възпитанието на сина си. Бъдещият султан се е учил под надзора на частни учители и е владеел персийски и арабски езици. Но детството и младежта му протичат в самота. Получава и уроци по френнски език от французин на име Гарде и уроци по музика от италинците Гуатели и Ломбарди. Абдулхамид придружава чичо си султан Абдулазиз по време на обиколките му в Европа и Египет и намира възможност да опознае отблизо европейската култура. Той си поставя за цел да синтезира западната технология с османската култура.

След възкачването си на престола, султан Абдулхамид Втори издава на 23 април 1876 година първия граждански закон в османската държава-Кануни Есаси. След три месеца е открит и първият парламент в който има 69 мюсюлмански и 46 немюсюлмански представители. По този начин монархическата система се променя на конституционна монархия и това представлява първата стъпка към демократизацията. По време на войната от 1877-1878 година с Русия, работата на парламента бе временно преустановена. По време на дългото си управление, султан Абдулхамид Втори постави подписа си под редица реформи. Проведени бяха коренни реформи в системата на образованието. Открити бяха днешният факултет за политически науки в Анкара, открито бе юридическо училище, университет за изящни изкуства, инженерно училище, педагогическо училище, финансов факултет, търговско училище, земеделско училище. При неговото управление бяха поставени основите и на днешния Истанбулски университет. В образователната система бе възприета западната система. Открити бяха начални училища, средни училища и гимназии. Начални училища бяха открити дори в селата. Основани бяха Историческият Музей и Военният Музей. Окрити бяха библиотеката Баязид и библиотеката Йълдъз. Подготвени бяха албуми със снимки от различни градове на Османската империя. В медицинските факултети се премина от обучение на фрерски език на обучение на турски език. С лични инициативи на султан Абдулхамид Втори бяха открити детската болница в Шишли и Домът за Сираци. Голяма част от железопътните линии в Анадола и Румелия бяха посторени по време на неговото управление. В големите гладове като Истанбул, Солун и Измир започнаха да се движат конни и електрически трамваи, построени бяха просторни пристанища.

Всичко това показва стремежа на султан Абдулхамид да въведе в страната модерната технология. Султанът е обичал и западните музикални произведения като опера, оперета и балет. Въпреки това той е сочен в много западни и в някои турски източници като кървав владетел и диктатор. Това до една степен се дължи на факта че султан Абдулхамид Втори е изградил развита разузнавателна мрежа с която е следял отблизо развоя на събиитята в европейските страни и е следвал външна политика на равновесието, целяща съхраняването на мира. За постигането на своите цели тойс е е възползвал и от противоречията между великите сили и между самите балкански страни. За да възпре британските посегателства установява близки връзки с Русия а за да възпрепятства британските амбиции към Египет създава приятелски отношения със Франция. В Северна Африка използва връзките си с Италия за да възпре френските амбиции към този регион. На Балканите се възползва от църковните противоречия между балканските страни за да покаже че само османската власт може да установи равновесието в този регион на света. Срещу опитите на Франция, Русия и Великобритания да наложат давление над империята, султан Абдулхамид дава на Германия правото да стои железопътната линия до Багдат. Опитва се да спре британските провокации и британските опити за раздухване на арабския национализъм, поставяйки на преден план идеята за Панислямизма и позицията на халифата. П отози начин осигурява вярността на нетурските мюсюлмани към империята. Индийските и пакистански мюсюлмани се обединяват под неговото халифство срещу британските колониални власти. Изпраща свещенници в Южна Африка, Япония и Китай за да разпространи там ислямската религия. Той се опитва да възпрепятства и създаването на ционистка държава в Палестина и на арменска държава в Източен Анадол.

Именно затова, западните страни оказват подкрепа на опозицията в Османската империя и в изгнание.

През 1908 година организацията Иттихад ве Тераки, Единение и Прогрес,  сваля султан Абдулхамид Втори от престола и той е изпратен на заточение в Солун.

Само за срок от десет години, тази огранизация поставя край на Османската империя с пораженията от Балканските и Първата Световна войни.