Европейската история и турците-22

Златният период на Османската империя протича при управлението на султан Сюлейман Първи, който сяда на османския престол през 1520 година и почива през 1566 година. Слутан Сюлейман Първи е турският владетел, който остава най-дълго на престола-46 години.

Западните владетели са назовали султан Сюлейман Първи с името, Магнифик-Великолепни. В турската история обаче той е известне предимно с името султан Сюлейман Законодателя, пради приетите по време на неговото управление важни закони. За първи път това прозвище е било дадено на султан Сюлейман Великолепни, от румънския историк Димитри Кантемир, през 18 век. Това прозвище е било възприето бързо от историците от 18 и 19 век, изследващи турската история и влязло в историческата литература.

Редица фактори са подготвили превръщането на периода на управление на султан Сюлейман в златен период за Османската империя. Той унаследява от дядо си Баязид Втори и баща си Селим Страшни, обширна държава със силна армия и флота, която е победила сафавидите в Иран и мамелюките в Сирия и Египет и е завладяла тази богата и важна страна. Освен това, Сюлейман се възкачва на престола като единствен син на Селим Страшни и това предотвратява избухването на борба за власт.

Като своя главна цел, султан Сюлейман си поставя разширяването на европейските териториина империята. Той иска да превземе Белград и Родос, които не бе успял да превземе прадядо му султан Мехмед Завоевателя. Белград е под унгарска власт ав Родос се намира орденът на рицарите Хоспиталиери. Първия си военен поход султан Сюлейман предприема през 1521 година. Той се насочва с армията си към Белград, като строи пътища и мостове през местата, откъдето преминава. Османската армияпревзема на 30 август 1521 година Белград. През 1522 година османската армия този път потегля към остров Родос. С армията потегля и султан Сюлейман. На 20 декември 1522 година, Родос е присъединен към османските територии. Тези успешни походи увеличават авторитета на султан Сюлейман в армията и го превръщат в герой в очите на простолюдието. След превземането на Белград, оценяван от султан Сюлейман като ключа към Централна Европа, османската армия се насочва към Унгария. Друга цел на османската армия е Корфу. Целта бе с превземането на Буда да се отвори пътят към Виена, а с превземането на Корфу, да бъде отворен пътят към Италия. През 1526 година османската армия потегли към Будапеща и разгроми и унищожи унгарската армия в сражението при Мохач. След като превзе Буда и Пеща, султан Сюлейман се настани в двореца в Буда и нареди да бъде построен мост над рука Дунав, между Буда и Пеща. С приключването на строежа на моста, Буда и Пеща бяха обединени в общ град на име Будапеща. Много от жителите евреи на Буда и Пеща бяха поканени да се преселят в Истанбул.

Главната политическа сила в Европа през този период бе Хабсбургската династия. Испанският крал Карл Първи Хабсбургски, през 1519 година бе коронясан за император на Свещенната Римска Империя под името Карл Пети, на латински Шарл Кен, или по известен като Шарлкен. Същевременно, той бе наследник на четири кралски династии-хабсбурги, на бургундските крале, на кралите на Арагон и на Кастилия. Това го превърна в най-силния владетел в Европа през този период. Тази мощ силно обезпокои обаче френския крал Франсоа Първи. Шарлкен, в рамките на целта си за обединена Европа, искаше да включи и Франция в този съюз. Франция и Свещенната Римска Империя бяха във война поради Миланското херцогство. През 1525 година френския крал Франсоа Първи бе пленен от Шарлкен. Майката на Франсоа Първи поиска помощ от султан Сюлейман за освобождаването на сина ѝ. Една година след това, османската армияпревзе Буда и Пеща в Унгария. С превземането на Буда и Пеща, султан Сюлеийман остана изправен пред великия херцог на Австрия Фердинанд Първи, брат на Шарлкен. През 1529 година османската армия обсади Виена но не успя да превземе града. Но тази обсада предизвика огромен страх пред османската мощ в Европа и постави на преден план идеята за изграждането на обединена християнска Европа. След като османските войски се изтеглиха от Виена, между Франция и Испания отново избухна война. Френския крал Франсоа Първи установи съюз с Османската империя във войната срещу Испания. Затова Франсоа Първи остава в европейската история и като предател на християнската вяра. Османска флота, водена от Барбарос Хайретнин паша проведе съвместни с френската флота операции срещу испанската флота в Средиземно море и завладя испанските територии в Северна Африка. Френски и османски сили съвместно обсадиха и остров Корфу но тази обсада се оказа безуспешна.

Същевременно, през този период османската администрация осигури на френските търговци големи търговски привилегии с цел да възпрепятства политическото обединяване на Европа. Освен това османската държава оказа подкрепа и на протестантите, които се обявяваха срещу католическите учения. Протестантството намери широка подкрепа в Германия и Северна Европа и се превърна в една от главните християнски секти.

Поради сериозните проблеми по източните райони на империята, Султан Сюлейман Великолепни бе принуден да насочи вниманието си на изток и не съумя да повтори похода си на запад. Но държави като Франция и Англия, които бяха против Свещенната Римска Империя, укрепнаха и се превърнаха в една от главните сили в Европа.