ОТЕЧЕСТВЕНИ ПРОЕКТИ В НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА 5

През различни периоди Турция бе останала изправена пред оръжейно ембарго по различни поводи. Дори бе ставала цел и на давление за да не използва закупеното оръжие в борбата с терористите. Всичко това поставяше Турция в много трудно положение и в края на краищата я принуди да придаде силен тласък на собствената си отбранителна индустрия и да национализира оръжейните системи и оръжията използвани от ТВС. След като бе изпранена пред ембаргото на съюзническите страни и в продажбата на дронове, тя започна сама да конструира необходимите за силите за сигурност дронове.

Също така й бе отказано и в закупуването на системи за софистичен контрол на ракетите. След като Турция остана изправена пред един подобен проблем, тя започна работа за конструирането на тези системи и сега вече сама снабдява ракетите си с тези системи даващи възможност за нанасянето на точни удари по набелязаните цели посредством произвеждани от нея ракети въздух-земя.

Премахването на обвързаността към чужбина в снабдяването на армията с подобни стратегически системи е много важно. Например САЩ имаха правото да контролират периодически къде и как са били използвани умните ракети които са били продадени на турската армия. Тя имаше възможност дори да възпрепятства използването на тези боеприпаси и нанасянето на удари по определени координати. Тя бе прекратила и продажбата на тези боеприпаси на Турция за да възпрепятства нанасянето на удари оп терористичната организация ПКК/ПЙД.

В света има страни които прилагат различни стратегии за да възпрепятстват развитието на турската отбранителна индустрия а също и за да поставят в трудно положение турската армия в борбата с тероризма. Те препястват продажбата на модерни оръжейни системи и оръжия, или пък възпрепятстват използването на продадените боеприпаси. Н ослед като Турция предпрпие стъпки за производството с отечествени възможности на необходимите оръжейни системи и боеприпаси, много оръжейни компании снижиха цените на продуктите си за да възпрепятстват тези дейности. Пред подобни пречки бе изправена и системата за софистичен контрол на боеприпасите.

Първите стъпки за премахването на обвързаността на турските ВВС към софистични боеприпаси отвън бяха предприети през 2005 година. През 2006 година бяха конструирани първите екземпляри на системата.

Турция купува ракетите софистични ракети от САЩ на цена 120 хиляди долара за бройка. Производството на ракетите снабдени с отечествената система за контрол възлиза на 90 хиляди долара. С преминаването към серийно производство стойността ще се снижи още повече. Когато започнаха подготовките за преминаване към сериъно производство САЩ заговориха за намаляване на цените на умните боеприпаси от 120 хиляди на 100 хиляди долара. Целта е да се възпрепятства пускането в серийно производство на системата за умни ракети. Но поради поставената цел за намаляване на обвързаността към чужбина, Труция не се отказа от проектите си и вопреки всички препятствия скоро ще започне серийно производство на тези системи.

Системата бе разработена и усъвършенствана в рамките на пет години от унженери и техници от ТЮБИТАК. В експлоатация вече влязоха и първите отечествени ракети със системи за софистично насочване ХГК-1. Първите бройки бяха произведени още през 2013 година. По-рано подобни системи създаваха само САЩ, Русия и Израел и Турция стана четвъртата в света страна призвеждаща с национални възможности тази система.

Боеприпасите снабдени с тази система бяха използвани по време на операциите на турската армия в Сирия. Системата позволява на бойните самолети да поразяват набелязаните цели изстрелвайки ракетите от разстояние от 25 километра, без да навлизат в зоната в която мвоже да бъдат застрашени от наземни зенитни системи с къс обсег на поразяване. Системата е приспособена да се монтира и на авиационни бомби и ракети които не са снабдени с подобна електронна апаратура.

Боеприпасите снабдени със системата поразяват набелязаните цели с отклонение само до 6 метра.

Сега тези системи привлякоха вниманието и на редица азиатски и африкански страни и Турция може да се превърне в един от основните износители в света.