Европейската история и турците-13

След поражението на османската армия в сражението при Анкара през 1402 година срещу войските на монголския владетел Тимур и пленяването на султан Баязид Първи, османската империя нализа в период на междуособици. Започва борба за власт между синовете на Султан Баязид Първи Светкавицата, която протича в периода 1403-1413 година. Възползвайки се от тези междуособидици, Византия и италианските градове-държави отнемат от османската империя някои територии ва Анадола и на Балканите. Византийската империя превзема отново Солун. В периода на управление на султан Мехмед Първи Челеби, управлявал в периода 1413-1421 година, започва процес на пълно възстановяване на османската империя. С възкачването през 1421 година на престола на султан Мурад Втори, мперията започва да си възвръща бързо изгубените Балкански територии. Същевременно Мурат Втори се стреми да поддържа добри взаимоотношения с Византия и западните кралства. В периода на управление на Мурад Втори, от Анадола на Балканите се преселват компактни маси от турски преселници и дори един византийски летописец подчертава че вече броят на турците на Балканите е по-голям от броя им в Анадола.

При управлението на Мурад Втори, османските турци напълно укрепват своето присъствие на Балканите.

След възкачването на престола на султан Мурад Втори, избухва бунт воден от неговия вуйчо Дюзмедже Мустафа, който предявява претенции към престола. Армията на Дюзмедже Мустафа, получаващ подкрепата и на Византия, превзема Гелиболу и Едирне и връзките между Румелия и Анадола започват да се водят само с помоща на генуезки кораби от колонията им във Фоча. С помоща на акънджиите в Румелия, султан Мурад Втори побеждава бунтовниците. Но този път се появява нов, подкрепян от Византия, претендент за османския престол-братът на султан Мурад Втори, Кючюк Мустафа. Кючюк Мустафа получава помощ и подкрепа и от балканските страни като Влашко и Молдова, от Венеция и Унгария и от някои анадолски бейства като бейство Дажнадроглуларъ. Султан Мурад Втори обсажда Константинопол с 5 хилядна войска. Той разгромява и войските на претендента Кючюк Мустафа. Обсадата продължава три месеца и принуждава Византия да търси мир. Според византийските летописци, Константинопол не пада този път пред османските войски само благодарение на покровителството и защитата на Пресвета Богородица. Вдигайки обсадата на Константинопол, султан Мурад Втори се насочва с войските си към град Солун. Той е решен отново да презвеме града. Византийският император разбира че няма да може да отбранява града и го продава на венецианците. Слутан Мурат Втори обаче не приема условията за мир на венецианците и обсажда града. Обсадата на Солун продължава седем години. През 1430 година Османските войски превземат най-напред Солун и след това и Янина. Тук за първи път османските турци превръщат една църква в джамия, подчертавайки по този начин че тези земи вече са техни. Населението на града  е разселено в други райони на империята. В централните райони на Солун се настаняват преселващи се от Анадола и други места на Румелия турци и мюсюлмани. Жителите на Янина, които не се съпротивляват на османските войски са наградени, като им се разрешава да съхранят църквите си и свободно да изповядват религията си. В града се построява и мюсюлмански квартал. Тази политика на османските турци подтиква много от балканските градове да се предават без съпротива на османската армия. Това също ускори османските завоевания на Балканите. Посредством феодално-земевладелческата си система, османските турци привличат в армията си и ветерани от армиите на балканските страни. Справедливостта и леката данъчна система също привличат бедните земеделци на Балканите и те доброволно стават поданици на империята.

След превземането на Солун и Янина, османските войски се насочват към Сърбия и сръбският деспот Георги Бранкович отново става васал на Султан Мурад, като дава за жена на султана своята дъщеря Мария Бранкович. През 1440 година османската държава наложи пълен контрол над Сърбия и Молдова. Вниманието се насочи към Унгария. Османската армия обсажда в продължениена 6 месеца намиращата се в унгарски ръце Белградска крепост. Обсадата бе неуспешна, но благодарение на нея, османската армия въведе широко в употреба в армията си огнестрелното оръжие и изпревари по този начин армиите на европейските държави.

Византия и западните европейски кралства решиха да организират нов кръстоносен поход за да спрат напредването на османските войски в Европа. По време на управлението на султан Мурад Втори станаха две битки с решаващо за съдбата на Балканите значение. Първата бе битката при Варна от 1444 година а втората бе Втората битка на косово поле от 1448 година. Тези две сражения, завършили с категоричната победа на османските войски, сложиха край на опитите на европейските държави да прогонят османските турци от Балканите. Европа вече започна да възприема османската държава като Балканска държава. Византийската империя остана да съществува само в границите на Константинопол и близките му райони. Византийските императори предприеха редица обиколки в Европа за да търсят помощ срещу турците, но главното искане на западните страни бе Византия да приеме католичеството. На заседание във Флоренция, византийската църква прие покровителството на Папата в Рим. Създава се папската уния. Византийският император се завръща в Константинопол като католик и иска от гражданите да приемат католическата религия. Но помнещите зверствата на кръстоносците католици от четвъртия кръстоносен поход, жители на Константинопол и православните свещенници се противопоставят на това искане на императора. Започва да расте и броят на византийците подкрепящи установяването на мирни и съюзнически отношения с османските турци.

За Константинопол и за самата Византийска империя, започва един много труден и крехък период.