Сирия умира, но с нея умира и цялото човечество...

По време на реч в Националния университет по отбрана във Вашингтон на 4 декември 2012 г. президентът на САЩ Барак Обама каза: "Искам да стане абсолютно ясно на Есад и тези, които са под негово командване-светът следи вашите действия". Това беше предупреждение срещу евентуалното използване на химически оръжия от режима на Есад. Последва нападението от 21 август 2013 в Гута близо до Дамаск, където бяха убити най-малко 1500 души, включително жени и деца. За последвалия пет годишен период  Есад е убил много повече хора, отколкото всеки друг престъпник в новата история. Той осъществи тези свои кланета с двете химически атаки и с нападенията с конвенционални оръжия, докато светът "гледаше".

Химически Атаката в Хан Шейхун на 4 април 2017 г. е само последният епизод на геноцидните политики на режима на Есад. ООН прекрати преброяването на жертвите на войната в Сирия с мотива, че цифрите не могат да бъдат проверени. Реалността е, че ООН, като останалата част от международната общност и най-силните нации в света, претърпя серия от провали в усилията за слагане на край на най-кървавата война на 21 век.

В доклад за Амнести Интернешънъл с дата 22 Февруари 2017 се отбелязва, че "до края на годината (2016 г.), конфликтът е причинил смъртта на повече от 300,000 души." Но действителните цифри са много по-високи, вероятно повече от 600 000 убити от режима на Есад, и милицията под тяхно командване. Нито процесите в Женева, нито Астана успяха да принудят  режима да прекрати използването на химически и конвенционални оръжия срещу собствения си народ. Виждайки как светът "гледа" безучастно на неговите кланета и се купува на разказите му за борба с терористите от ДАИШ, режимът вероятно ще продължи по същия начин досегашното си варварство.

Тези, които са оцелели от химическите атаки, нападенията с варелни бомби и снарядите са станали бежанци и вътрешно разселени хора, и тяхната цифра възлиза на милиони. В същия доклад Амнести Интернешънъл отбелязва, че "около 4,8 милиона души са избягали от Сирия в периода между 2011 г. и края на 2016 г., в това число 200 000 души, които става бежанци през 2016 г., според Върховния комитет за бежанците на ООН. За същия шестгодишен период, около 6,6 милиона са вътрешно разселени в рамките на Сирия, половината от тях са деца, според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. " Като цяло, това е около половината от сирийския народ. Освен това, хиляди са загинали в студените води на Средиземно море и Егейско море. Според УНИЦЕФ повече от 8 милиона сирийски деца са в непосредствена нужда от помощ-включително повече от 2 милиона деца бежанци.

Отговорът на САЩ на химическа атака на Хан Шейхун е стъпка в правилната посока и предупреждение в действие, а не само на думи. Като се има предвид продължаващото убийство с конвенционални оръжия и нарастващата хуманитарна криза, обаче, това не е достатъчно, за да спре войната или за да осигури защита за сирийския народ. Това е може би вярно, че режима на Есад няма да посмее да използва химически оръжия отново след удара  на САЩ. Но фокусирането върху използването на химически оръжия ще се използва от режима като прикритие за продължаване на кръвопролитията с използването на конвенционално оръжие, защото светът предприема действия само тогава, когато той използва химически оръжия.

Тази безпрецедентна хуманитарна сага се отрази тежко върху политиката и сигурността. Никой друг конфликт в съвременната история не е създал толкова нестабилност като Сирия. Тези, които мислят, че кризата в Сирия може да се задържи в Сирия или в непосредствено близкия му регион се лъжат жестоко. Това е война, която трови регионалната политика и подкопава световния баланс на силите. Това е най-големия военен конфликт от близкото минало. Той дава възможност на недържавни субекти да установяват феодални владения основаващи се на военни режими, по-нататъшно отслабване на и без това слабите и науспешни държави. Това задълбочава сектантските напрежения от Ирак до Ливан и извън него. Той продължава да подхранва бежанската криза в глобален мащаб с последици за надигащата се вълна на ксенофобията и расизма в Европа. Остава почва за екстремистите и терористите като Ал-Кайда и ДАИШ. Нека също така не забравяме, че само преди три години в Сирия не е имало ДАИШ. Сирийската гражданска война и постоянната нестабилност в Ирак, дадоха картбланш да ДАИШ за да се превърне в чудовище, което е днес.

Освен това, сирийската война подкопава твърдението на съвременния свят за наличието на система за защита на човешкото достойнство и за предотвратяване на нарушенията на човешките права. Тя подбиват дискурса на демокрацията, свободата и плурализма визави на сирийския народ и техните братя и сестри в целия Близък изток и по-големия мюсюлмански свят. Той предизвиква напрежение между двете съюзници в НАТО, Турция и САЩ, което се дължи на политиката на администрацията на Обама в подкрепа на ПЙД и ЙПГ-сирийски клонове на терористичната организация ПКК. Този списък на регионалните и геополитически проблеми, предизвиквани от сирийски войната е още много дълъг.

Вярно е, че няма лесни решения в Сирия, поне в настоящия етап. Поддръжниците на режима няма да прекратят подкрепата си, само защото САЩ бомбардираха въздушна база на режима. Нито пък Есад ще се вслуша в призивите да се оттегли, тъй като шиитския лидер Муктеда ес  Садр в Ирак направи изненадващо миналата седмица изявление че Есад е отговорен за кървавата война в Сирия. Според Есад, той печели войната, не само защото се ползва с подкрепата на Русия, Иран и Хизбула, но също така, защото международната коалиция срещу него е слаба и нерешителна. Освен това, той може да използва ДАИШ като инструмент за да се представи като по-малката от две злини.

Предложение на Турция за създаване на безопасни зони за сирийците вътре в Сирия би могло да спаси живота на хиляди хора и да предотвратени химическите атаки през последните три години, но тя не намери отзиви по двата бряга на Атлантическия океан. Турция в момента е домакин на около 3 милиона бежанци и продължава да предоставя хуманитарна помощ на десетки хиляди хора вътре в Сирия.

Няма абсолютно никакво съмнение, че ДАИШ трябва да бъде унищожена. Това чудовище вече е причинило повече болка и ужас, отколкото е трябвало да се допуска. Но това е един морален скандал и политическа катастрофа да се затварят очите за другото чудовище на Сирийската война, т.е. режима на Есад и неговите зверства. Страните от Г7, които се събраха на среща в  Италия на 10 април, дискутираха общ подход, с който Русия трябва да бъдат убедена да промени подхода си към сирийския конфликт и да спре подкрепата си за режима на Есад.

Сирия умира, докато "светът гледа." С химически и конвенционални оръжия, използвани от режима на Есад, умират не само сирийски жени и деца, но умира и самото човечество.