Балканите- Текущи събития 42

На 7 октомври, неделя в Босна и Херцеговина се проведоха общи парламентарни избори. В изборите се състезаваха 58 политически партии, 36 коалиции и 34 независими кандидата. Противно на очакваната голяма политическа промяна, спечелиха утвърдените и добре познати политически партии на Босна и Херцеговина.

Според официалните изборни резултати новите членове на колективното босненско председателство /президентство/ са Шефик Джаферович, Желко Комшич и Милорад Додик. За президент на Република Сръбска бе избрана Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи известна с близостта си с Милорад Додик.

Едно от най-важните правомощия на президентството на Босна и Херцеговина е външната политика, но за съжаление още преди официалното встъпване в длъжност изявленията на някои от членовете на президиума показват, че страната ще бъде изправена пред някои трудности във външната политика. Лидерът на босненските сърби Додик известен със сепаратистката си реторика и близостта си с Москва оповести, че преди да се срещне с другите членове на президиума предпочита да се срещне първо с президента на Сърбия Александър Вучич. Освен това Додик заяви, че ще подеме инициатива за признаването на Крим като част от Руската федерация.

Желко Комшич, който бе избран за хърватски член на колективното босненско председателство /президентство/ оповести, че приема Косово за независима държава, с което предизвика реакциите на Сърбия. От друга страна Комшич обвини Загреб в нарушение на Конвенцията на ООН по морското право в ощърб на Босна и Херцеговина и отбеляза, че може да обмислят въпроса за завеждането на дело срещу Хърватия.

Въпреки че е с хърватски произход Комшич не подкрепя Загреб. Освен това Комшич е обвиняван, че е избран с гласовете на бошняците, а не на хърватите. Парламентарната група на босненските хървати през 2017 година бе дошла на дневен ред с проект за изменение на избирателния закон на Босна и Херцеговина.

Целта на проектозакона бе да се възпрепятства избирането на хърватските представители в президентството и парламента с гласовете на бошнаците. Проектозаконът предлага хърватските представители да бъдат избирани само с гласовете на хърватите, а босненските с гласовете на бошняците. Според бошняците подобен закон ще затвърди етническото гласуване в страната и ще доведе до създаването на трети ентит принадлежащ на хървати. Именно заради това бе блокирано приемането на въпросния проектозакон.

Изборните резултати показват, че не само президентството, но и парламента на Босна и Херцеговина също ще бъде изправено пред редица трудности. Партията на демократическото действие получи 26% от гласовете, Социал-демократическата партия на Босна и Херцеговина- 14%, Хърватския демократичен съюз получи 14 % от гласовете на избирателите. Въпреки съществуващите разногласия по всяка вероятност Партията на демократичното действие и Хърватския демократичен съюз отново ще останат принудени да бъдат под покрива на обща коалиция.

В рамките на изборите най-голямо поражение претърпя партията „По-добро бъдеще за Босна“ на медийния магнат и лидер на Фахрудин Радончич, която загуби известна част от гласовете си спрямо предходните избори.

По отношение на участието на Република Сръбска в националния парламент на Босна и Херцеговина най-много гласове получиха Съюзът на независимите социалдемократи -39%, а на второ място е Сръбската демократична партия – 25 %.

По всяка вероятност федералното правителство ще бъде съставено начело с Партията на демократичното действие и Хърватския демократичен съюз. В държавното правителство се очаква от Република Сръбска да се включи и Съюзът на независимите социалдемократи. Всеизвестна истина е че между Съюзът на независимите социалдемократи и Хърватския демократичен съюз съществува имплицитна солидарност.

Без значение какво правителство ще бъде съставено не се очакват сериозни промени в Босна и Херцеговина тъй като програмите на политическите партии са напълно различни. Освен това фактът, че Милорад Додик бе избран за член на президентството на Босна и Херцеговина няма да бъде оставен шанс за нормализирането на диалога между Сараево и Баня Лука. От друга страна факта, че лидера на Хърватския демократичен съюз Драган Чович не бе избран за член на президентството на Босна и Херцеговина може да повлияе отрицателно на политическите отношения между бошняците и хърватите.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите и икономически науки Ерхан Тюрбедар...