Балканите-Текущи събития 68

       Първите тюркски племена на Балканите се заселват още през периода на преселението на славяните. Древните паметници и останки на Балканите доказват, че преди Османската държава тук са се заселили различни тюркски племена. Следи на Балканите са оставили различни тюркски племена като авари, печенеги, огузи и кумани. Друго доказателство е използването и в днешно време на някои имена на древните турски племена- например македонския град Куманово.

         Някои проучвания показват, че в някои области на Босна и Херцеговина и Черна гора съществуват дългогодишни селища на авари. Например хърватската историчка Нада Клаич отстоява, че аварите са били важен елемент в първите политически сформирования на славяните и че аварите са управлявали част от териториите на днешна Босна в продължение на около 200 години. Според Клаич и някои други историци титлите като „бан” и „жупан” са с аварски произход и означават богат/собственик на имот. Тези исторически факти са само няколко от доказателствата, че на Балканите е имало тюркси племена още по време на преселението на славяните.

         През 1352ра година османските турци превземат крепостта Цимпе на полуостров Галиполи, с което започва 350 годишното напредване на османските турци към Централна Европа. През втората половина на 14ти век почтни никой в Европа не е предполагал, че Османската империя може да бъде възпряна едва пред Виена. Напредването на Османската държава на Балканите се среща от време на време със съпротивата на местните сили, но те не съумяват да спрат напредването й. В края на 14ти век земите на Османската държава в Европа, са по-големи от тези в Азия.

        Погромът по време на втората обсада на Виена през 1683 година поставя началото на разпадането на Османската държава. Процесът на изтеглянето на османските турци от Централна Европа и Балканите продължава близо 210 години и приключва с Балканските войни в периода 1912-1913 години. Наред с това обаче следите на Османската държава на Балканите никога не се заличиха.

         След като Балканите влизат под управлението на Османската държава започва процес на развитие, градовете се разрастват, житейския стандарт се подобрява, настъпват големи промени в обществения порядък и живот. През този период са построени водопроводните мрежи на градовете, чешми, бани, библиотеки, пътища, мостове и сгради; Занаятчийството и търговията се развиват и се обезпечава културния подем на областта. Османскта държава донася със себе си нова цивилизация основаваща се на ислямската култура. От една страна след превземането на Балканите тук се заселват значителна част турци, а от друга страна през последвалия 200 годишен период значителна част от местното население приема мюсюлманската вяра след което мюсюлманите вече съставляват важна част от балканското население.

         С въвеждането на тимарската система на Балканите намалява и натиска на местните земевладелци над селяните, а на местното население се признават по-големи права и свободи. Тимарът е особен вид ленно владение в Османската държава. Тимарите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. Тимарите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт.

         Благодарение на тази система селяните са се сдобивали с недвижими имоти като къща, обор, магазинчета, лозя и малки зеленчукови градини, което е донесло със себе си подобрение на житейския стандарт. Важно доказателство за подобрението на житейския стандарт на селяните е мигрирането през 15 и 16ти век в Османската държава на голям брой селяни от незавзетите земи.

         Поради факта, че част от земите на големите земевладелци и  манастирите  са били раздавани на бедното население Османската държава е била възприемана като спасител. Освен това тази система е съдействала за намаляването на ангариите на Османската държава, а благодарение на издадените закони е било възпрепятствано експлоатирането на християнските селяни.

         Поради факта, че Османската държава е притежавала необходимата човешка сила и пари, с които да бъде заплатено за услугите им, по принцип не е била оказвана намеса в администрацията и обществената структура на превзетите християнски държави. Султаните в никакъв случай не са следвали политика за насилствено помюсюлманчване или турцизиране на немюсюлманите. При изпълнението на своите правомощия османските султани са вземали под внимание не само правилата на шериата, но и обичаите и традициите на завладените народи. Важно доказателство, че Османската държава почти не е оказвала намеса срещу религиозната структура на местнвото население е разрешението дадено в редица точки на Балканите и главно в България и Сърбия за строежа на нови църкви и манастири.

         Към края на 17 век някои спахии започнали да продават своите тимари като частна собственост, което довело до влошаване на положението на селяните. През същия период били увеличени данъците събирани от държавата за посрещане на нарастващите разходи на военните походи на Балканите избухнали редица бунтове в протест на нарстналите данъци и упражнявания от държавата натиск.  Историците в балканските страни обаче окачяствяват в общи линии тези и други подобни действия като „национално-освободителна борба“. Изопачаването на османската история е общ проблем за всички балкански страни. Всъщност обаче историята свидетелства, че в продължение на столетия Османската държава е успяла да запази мира в един обширен географски регион.