Балканите-Текущи събития 66

       На 26ти март в България се проведоха предсрочни парламентарни избори. Според официалните резултати победител в изборите е политическата партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Докато България очаква да бъде сформирано новото правителство на страната, Турция продължава да бъде тема на вътрешнополитическите дискусии.

         През 2010та година в рамките проекта „Балкански експрес” подготвен съвместно от Турската радио и телевизионна корпорация ТРТ и Турските държавни железници екип на ТРТ излъчи предвания на живо от 21 града в 9 балкански страни. Целта на проекта „Балкански експрес” бе укрепването на приятелството между Турция и балканските страни и представянето на историята, културата и туристическите забележителности на балканските страни. Заинтересованите министри и местните управители на балканските страни проявиха голям интерес и оказаха подкрепа на екипа на „Балкански експрес”.

         Българските власти също дадоха официално разрешение на екипа на ТРТ. От Пловдив, Кърджали и Русе бяха излъчени много успешни предавания, но в София екипът на „Балкански експрес” се сблъска със сериозни проблеми. Българската расистката партия АТАКА и нейните привърженици създоха обстановка на хаос и възпрепятстваха предаването на живо на „Балкански експрес”. Благодарение на благородната и здравомислеща позиция заета от екипа на ТРТ бе преодоляно ескалирането на скандала.

         Подобно отношение имаше и през март 2017 година на ГКПП „Капитан Андреево”. Целта бе да се попречи на живеещите в Турция избиратели с двойно гражданство да преминат в България и да гласуват на изборите на 26 март.  Освен това избирателните секции в Турция бяха намалени драстично, с което бе затруднено гласоподаването на живеещите в Турция български граждани. Брюксел акцентиращ при всяка възможност на значението на основните свободи и демократичните институции предпочете да остане безучастен наблюдател срещу тези събития в България. Всъщност обаче тези избори бяха под близкото наблюдение на ЕС. Причината за това бе голямата вероятност изборите да бъдат спечелени от Българската социалистическа партия (БСП) обявяваща се за задъбочаване на отношенията с Русия. БСП получавайки 33,33% от гласовете на избирателите се нареди на второ място. Евентуална победа на БСП щеше да задълбочи още повече разцеплението в ЕС.

         ГЕРБ получи 39,58% от гласовете и имаше сериозна причина за да празнува тази победа. На президентските избори през ноември 2016та година ГЕРБ претърпя сериозно поражение срещу БСП, но на тези избори отново спечели подкрепата на народа. В България се водят дискусии кой загуби изборите и какви са причините. По време на тези избори загуби и приятелството между Турция и България. Сближаването между Турция и България през последните 27 години остана в сянката на взаимните обвинения между Анкара и София и на дипломатическите стъпки предприети от посланиците.

         Истина е че манталитета на крайно националистическите партии в България не отразява общата позиция на българското общество спрямо Турция и турците. Националистическата коалиция „Обединени патриоти” получавайки 9,31 % от гласовете се нареди на четвърто място и получи 27 кресла в 240 членния парламент на страната. Именно поради това не може да бъдат окачествявани като маргиналните среди на обществото. Още повече, че ГЕРБ може да бъде принуден да сформира новото правителство с подкрепата на „Обединени патриоти”. При това положение приятелските отношения между Анкара и София изградени в продължение на години и с голямо търпение може да бъдат подложени на големи предизвикателства. Ако трябва да бъдем по-конкретни в името на съставянето на коалиция между двете партии, които по редица въпроси споделят различни становища лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов трябва да направи било то и символични промени във външната политика и по-точно да бъде по-остър спрямо Турция и по-близък с Русия.

         България е страната, в която живеят най-много турци на Балканите. Състоянието на турците в България не само, че влияе пряко върху отношенията между Турция и България, но така също диалога между Анкара и София има пряко отражение върху турците в България. Подобрението на положението на турците в България, които през периода на комунизма бяха подложени на асимилация и  насилвани да мигрират изигра важен принос за сближаването на Турция с България. За съжаление обаче от години насам София не успя да се оттърве от неоснователното си убеждение, че Анкара се меси във вътрешните работи на България посредством турското малцинство. Същността на въпроса се крие във факта, че българските националисти са силно обезпокоявани дори и от най-малкото подобрение на политическата сила на турците в България. Изкуственото напрежение с Турция от последните избори в България трябва да бъде тълкувано именно в тези рамки. Както всяка една страна провява внимание и интерес към своите сънародници в чужбина Турция също има това право. Както България дава гражданство на гораните в Македония и Косово така и Турция има правото да дава гражданство на своите сънародници на Балканите.

         Поради отношенията между властта и опозицията и някои погрешни прогнози през последните години турците в балканските страни започнаха да се разпокъсват под покривите на различни политически партии. Движението за права и свободи /ДПС/ мнозинството от членовете, на което са турци получи 10,38 % от гласовете и се нареди на трето място. По този начин ДПС не е с ключово значение за сформирането на правителството. „Обединение ДОСТ“, което също се надпреварва да привлече гласовете на турците и което получи симпатиите на Анкара не успя да премине изборната бариера. Предложихме ви анализа на доктор по политическите науки Ерхан Тюрбедар.