Пътеписи - 4
Таксим и Истиклял...

Здравейте скъпи слушатели!
Аз съм Сейран. Първата ми спирка от това вълнуващо пътуване в Тюркийе е Истанбул. Отседнах в един от хотелите в Таксим, който е разположен в сърцето на града. Първия ден се разходив в площад Таксим и пешеходната улица Истиклял- един от най-известните булеварди в Истанбул. Тук има толкова много места за разглеждане!
След като се наспах добре, възвърнах енергията си и сега съм готова да се насладя на всеки един момент прекаран в този град.
...
Реших да изляза рано сутринта за да разгледам Таксим - площад, както и едноименнен квартал на Истанбул, който е известен като сърцето на града и предлага уникални исторически и културни богатства. Този площад е не само място за срещи, но е и много централен и лесно достъпен, а също така е добра отправна точка за посещение на различните точки в града. Площадът е място, което е свидетел на процесите на модернизацията и социалната промяна на страната. Самият площ е емблематичен защото тук е Паметникът на републиката – монумент символизиращ духа на националната борба и ценностите на републиката. Таксим е място, където има много ресторанти, кафенета и центрове за изкуство. Той е известно и любимо място, както на много жители на града, така и на туристите, тъй като представлява мост между миналото и настоящето на Истанбул.
Когато пристигнах на площада, бях развълнувана от оживлението, което започна още с първите сутринни лъчи. Докато гледах Паметника на републиката, издигащ се в центъра на площада, почувствах, че съм докоснала както историята, така и сърцето на този град. Докато се разхождах из площада, вниманието ми привлече един възрастен мъж, седнал на една от пейките. С бастун в ръка той мълчаливо гледаше паметника. Приближих се, поздравих и поисках разрешение да седна до него. Той се усмихна и каза: „Разбира се, че можеш да седнеш, дете мое.“
Известно време седяхме в мълчание, а след това, без да откъсва очи от паметника, той каза: „Всеки път, когато гледам този паметник, очите ми се пълнят със сълзи.“ Любопитно попитах:„Защо чичо?“ Той започна да говори така, сякаш очите му бяха потънали в спомени, а след това, без да откъсва погледа си от мемориала, каза: „Паметникът на републиката не е само парче камък или бронз. Той олицетворява борбата на народа за независимост, решимостта на хората и ценностите на свободата, които Мустафа Кемал ни подари. Когато бях малко дете, баща ми разказваше, че през военните години всички хора тук са били мобилизирани. Този площад е бил място, където в миналото са гърмели оръдия и пушки. Сега чувате смеха на весели хора, живеещи тук в мир и изпълнени с надежда."
Думите му ме трогнаха дълбоко. Това, което ми разказа, се сля в главата ми с това, което бях чела по-рано и погледът ми насочен към Паметника на републиката се задълбочи още повече. Паметникът издигнат през 1928 г. в чест на петата годишнина от обявяването на Турската република, се намира точно в сърцето на площад Таксим и е една от емблематиччните монументи с особено значение в турската история. Паметникът отливка от бронз и гранитен камък е изработен от италиянския скулптор Пиетро Каноника в памет на героите от Войната за независимост. Той има както художествена, така и историческа стойност.
Гедайки към Паметника на републиката, можете да видите както следи от миналото на страната, така и да почувствате надеждите на Тюркийе за бъдещето. Туристите, снимащи наоколо, разхождащите се местни жители и мероприятията, отразяващи динамиката на площада го поддържат жив през всички часове на деня. В ранните сутрешни часове на площада цареше много по-тиха и спокойна атмосфера, което беше идеалното време за мен за да разгледам подробно паметника.
Сбогувах се със стареца и се разходих още малко по площада. После седнах в едно от близките кафенета и хапнах лека закуска, придружена с прясно сварен турски чай. След това станах и се насочих към булевард Истиклял.
...
Красивите исторически сгради, кафенета и скъпи бутици за дрехи разположени от двете страни на булевард Истиклял изглеждаха невероятно. Бавното движение на трамвая по релсите придаваше на пешеходната улица носталгична атмосфера. Докато вървях бавно, се залутах в една от страничните улички и попаднах на известния Чичек Пасажъ (Цветния пасаж), до гимназията Галатасарай. Със своите лампи, висящи от тавана и елегантна архитектура, тази историческа сграда сякаш беше телепортирана от друга епоха.
След това се отправих към улица Невизаде. Разхождайки се по тесните улички в сутрешното спокойствие, не можех да не си задам въпроса: В какво празнично място се превръща улицата с настъпването на ноща? Когато отново излязох на Истиклял, сякаш се изгубих сред цветните заведения и примамливите миризми, носещи се от витрините на магазините.
През това време забелязах малка тълпа, пред един магазин за сладолед. Мъж, облечен с бяла риза и сложил фес на глава, разсмиваше хората с изпълнението си, което правеше с дълга лопатка за сладолед. Спрях се и когато започнах да гледам изпълнението, продавачът на сладолед ме забеляза. С широка усмивка на лице попита: „Заповядайте млада госпожице! Кой сладолед бихте искали да опитате?“
Развълнувана казах, че искам сладолед с ягоди и шоколад и в същия момент разбрах, че това няма да е толкова просто. Той протегна фунийката със сладолед към мен и тъкмо когато се канех да я взема, бързо дръпна назад. Всички около нас избухнаха в смях. Той вдигна лопатката със сладолед нагоре, направи с него няколко движения и отново ми протегна фунийката. Точно когато щях да грабна фунийката със сладоледа, отново успя ловко да го вдигне нагоре!
Докато коремът ме болеше от смях, се приготвих и си казах, че път ще го хвана. Но отново се провалих. Тойно когато си мислех се, че най-накрая е решил да ми даде сладоледа, този път видях, че ми е подал празна фунийка. се засмя от сърце, обърна сладоледа с главата надолу, постави го на фунийката и каза: „Ето, не бива да го пропускате този път“.
Продавачът на сладолед докот се усмихваше, обърна лопатката и сложи сладоледа с във фунийката и ми каза: „Вземи и по-вече недей да го изпускаш.“ те този път“.
Когато най-накрая взех сладоледа, всички около мен ръкопляскаха и се присъединиха към този забавен момент. Навеждайки се леко, продавачът ми каза: „Ако купувате сладолед от Истиклял, трябва да сте готви за такова шоу!“
Докато ядях сладоледа, си мислех за този весел спомен, който току-що бях преживяла. Улицата Истиклял не беше пълна само с исторически сгради, кафенета и магазини, но с такива забавни спомени. Тази улица беше място, което носеше радост и енергия в живота на човека.
...
В следващата рубрика ще продължа да разказвам за разхaдката и сториите, които преживях на булевард Истиклял.
Още новини по темата

Турската външна политика
Посещението на Хакан Фидан в Саудитска Арабия и отношенията между Тюркийе и Саудитска Арабия...