Смърт и заточение - 2 / 2025

“Ако бъде открит страхливец, оръжията му ще бъдат иззети незабавно и той няма да има право да носи оръжие докато е жив. Завинаги ще бъде смятан за безчестен и няма да може да работи никъде. Ще бъде облечен с престилка, така че всички да разбират, че в гърдите му не бие сърце на мъж.” 

Това е част от прилагания в Черна гора Закон за горите. В отговор на прекратяването на дипломатическите отношения от Османскатата държава, този народ, възприел толкова жестока система от правила и закони, на 8 октомври 1912 година обявява война на Османската държава, разчитайки на паричната и оръжейната помощ от Русия. Така започва Първата балканска война. На 17 октомври в конфликта се включват България и Сърбия, а на 19 октомври – и Гърция.

Балканската война всъщност започва доста по-рано... През април 1912 година в Албания избухва въстание, което през май и юни се разпространява до Прищина. Черногорските войници се възползват от ситуацията и обсаждат крепостите по границата и ги разрушават с артилерийски огън. Истанбул пренебрегва всички оплаквания с аргумента, че няма причина за война. Докато Истанбул си затваря очите пред развоя на събитията, от 29 юли нападенията започват да приемат нова форма. В резултат на следваните грешни политики, малисорите, които са албанци католици, съюзили се с Черна гора, започват да засилват нападенията си. Първоначално те нападат граничния пропусквателен пункт Селче. След което нападат другите крепости и отряди по границата в района на Шкодра и Туз. С цел да деморализират и унижат войниците, те взимат само оръжията им, а самите войници освобождават.

След нападенията на малисорите, на 2 август 1912 година черногорците също предприемат атаки срещу крепостите Тевкишик и Чакур, разположени в района на Пелаве. Тогавашният офицер в региона, Февзи Чакмак, описва събитията по следния начин:“Около 2 месеца и половина преди обявяването на военните действия, заедно с тези нападения, започват да се организират бомбени атентати от страна на български агенти в различни градове. В началото на август започват атаките срещу граничните крепости, като някои от тях падат. В Мокра, бойните действия продължават. Окръг Беране също е нападнат. Беране е защитен до 24 август, с помощта на войниците и местното население, които се стичат от околните райони. Целта на нападението е превземането на Беране. С подкрепата на съвестните жители на Ругова, Пештер и Търговище, защитата продължи. Междувременно, в Мокра, Чакур, Тевкишик и Ерзанице, като цяло по целия Черногорски фронт, бойните действия продължават, като към Беране и Гозине бяха изпратени голям брой войски..“

Балканските войни... Всъщност това са войни за присъствие на турците на Балканите... От едната страна е Османската държава, а от другата - Черна гора, Сърбия, Гърция и България, които се стремят да разширят териториите си. Това е, накратко, една несправедлива война, защото от едната страна са балканските армии, които се готвят за тази война с всички сили, а от другата страна е османската армия, която е изтощена от войни и въстания, преживени Арам Андонян прави следната оценка през последните два века. по темата: „Каква беще силата на Тюркийе в началото на войната? С идването си на власт, младотурците отдават всичките си сили за армията. Те жертват всичко, дори образованието, което е основен фактор за развитие. През времето на Абдулхамид армията беше разпадната и пренебрегвана, а възстановяването ѝ не беше лесна задача, но те не пестяха усилия.“

Начело на армията и нейното възстановяване стоят генерал Вондер Голц и германските офицери под негово командване. Но въпреки усилията им реорганизацията на армията все още не е завършена, когато войната започва. Недостигът на материални ресурси също е значителен, а конете и транспортните средства са крайно недостатъчни. В допълнение, страната разполага с почти несъществуваща транспортна инфраструктура. Пътищата са в ужасно състояние, а железопътната мрежа е крайно недостатъчна. Затова преместването на войска от един фронт на друг е изключително трудна задача. Проблемите обаче не се изчерпват с това.