Смърт и заточение - 52 / 24

“С удължаването на безизходицата и с подкрепата на Запада, Гърция ще излезе като най-големия печеливш и ще постигне всички свои искания. Осъзнавайки това, Гърция не само отхвърля предложеното решение, но и обявява война на Османската империя.” … Драги слушатели, с тези изречения завършихме програмата миналата седмица. Днес продължаваме с темата...

На 9 април 1897 г. гръцки войски преминават границата и навлизат в македонската част на Османската държава. Кратката война завършва с поражение за Гърция. Но въпреки това, благодарение на подкрепата на Запада, и особено на Великобритания, Гърция не предоставя територии и не изплаща военни репарации на Османската държава. Това е най-ясното доказателство, че съдбата на Османската държава вече не е в нейни ръце. Независимо дали печели или губи войната, резултатът не се променя. Следователно, всички бъдещи войни ще имат значение само за честта на държавата. Както казва Гиесл, „Към края на века трябва да се признае, че турците вече нямат 'правото' да бъдат 'прави'.“. Каквото и да направят турците, всичко ще бъде напразно...

Османско-гръцката война от 1897 г. има един единствен политически резултат. Въпреки, че Гърция губи войната, тя не плаща военни репарации на Османската държава, и се опасява за съдбата на остров Крит. Всъщност, изглеждащото като наказание за тях е награда. Принудени да отстъпят, гърците и Гърция приемат исканията на великите сили за автономия на Крит. Фактически отстъпват нещо, което никога не са притежавали. Вместо да се присъединят към Гърция, те се задоволяват с автономията на острова. С други думи, преминават от печалба към загуба.

В резултат на тези събития, на 18 декември 1897 г. Крит е обявен за автономна провинция, а за губернатор е назначен гръцкият принц Георгиос. Агнето отново е предадено на вълка. Вече е напразно да се говори за сигурността на живота и имуществото на турците. Всъщност, победители в първия кръг в Крит са Гърция и местните гърци, въпреки първоначалното им противопоставяне на решенията на великите сили, последвано от приемане на решенията. Разпадането на Османската държава и обединяването на Крит с Гърция е въпрос само на време. За Гърция най-важният въпрос е дали ще може да откъсне още по-голямо парче от Османската държава. Именнот това тя ще се опита да постигне чрез последващото си нахлуване в Анадола...

Признаването на автономията поставя началото на нови събития и проблеми. Това дава кураж на групите, които се стремят да присъединят острова към Гърция, т.е. да осъществят Еносис. Също така води до още по-големи масови кланета. А това означава повече страдания и още хора, които са принудени да напуснат домовете си. В резултат на всичко това се оценява, че само между 1878 и 1898 г. около 175 900 души от острова са били принудени да се преселят в Османската държава поради заплаха за сигурността на живота си. А колко са жертвите? Най-добрата илюстрация на тази трагедия ще бъде променената демографска структура през годините.

Преход

Ролята на великите сили като арбитри в Критското въстание се оказва решаваща и за бъдещите въстанически движения в Османската държава. Сепаратистките движения черпят кураж от тази позиция и са извлекли нужните поуки. Те осъзнават, че всеки опит за бунт срещу османската власт е достатъчен, за да оправдае намесата на Европа и нейното покровителство. В такава ситуация нападението срещу Османската държава не носи никакви сериозни рискове или последствия. Каквото и да се случи, резултатът не се променя — дори и да загубиш войната, в крайна сметка можеш да спечелиш, поне постигаш автономия.

Развитието и резултатът от Критската криза дават голямо самоувереност на четите в Македония. Възползвайки се от тази ситуация, ВМРО (Македонската вътрешна революционна организация) бързо предприема действия. За да привлече вниманието на Европа към региона, организацията първо организира въстанието в Джума-и-Бала през 1902 г. След това, на 2 август 1903 г., тя организира едно от най-кръвопролитните въстания в историята на страната – Илинденското въстание. Основната цел на организацията в този бунт е да нападне предимно мюсюлманите. Тази стратегия цели да представи македонския въпрос като конфликт ежду мюсюлмани и християни, и така да насочи вниманието на западната общественост към него. Другата цел на нападенията е да се породят отчаяние и безнадеждност сред местното население, което да ги накара да напуснат родните си земи.