Смърт и изгнание - 45 / 24

Според българската статистика броят на хората, които е трябвало да напуснат страната между 1893 г. и 1902 г., е 70 хил. 603 души. В резултат на това до 1902 г. около 150 хиляди турци трябва да напуснат Княжество България и да се приютят в османската държава.“. Драги слушатели, с тези думи завършихме последната ни програма. Сега продължаваме с темата ни...

Османската държава винаги е била надеждно убежище не само за мюсюлманите, но и за немюсюлманите, благодарение на благоприятната атмосфера за мир и толерантност. Това се вижда ясно и по време на събитията от Османско-руската война през 1877-1878г. Както мюсюлмани, така и много немюсюлмани са принудени да мигрират в Анадола, за да спасят живота си. Сред тях обаче се откроява миграцията на евреите с това, че споделят подобна съдба с турците. 

В докладите на британските представители по време на войната от 1877-1878г., турците и евреите са споменавани заедно и с еднакви страдания. След превземането на Стара Загора от руската армия, мюсюлманите и евреите са избити. А оцелелите, чиито къщи са опожарени и разрушени, са принудени да напуснат родните си земи. Както джамиите, така и синагогите са затрупани с мръсотия.  Най-яркият пример за отношението към евреите настъпва в Казанлък. Българските комити разграбват имуществото на евреите и мюсюлманите, подлагат ги на мъчения и насилия, до пристигането и спасяването им от османските сили. Анлийския консул Блънт описва ситуацията в доклада си: „От разказите на турците в Казанлък разбирам, че евреите са страдали от зверствата на българите дори повече от мюсюлманите.“.

Българските комити и царската армия прогонват и малтретират евреите и мюсюлманите. След края на размириците, 20 еврейски семейства са замервани с камъни по пътя им за домовете си, точно както мюсюлманите... Евреите, които искат да се върнат по домовете си не са допуснати до градовете. Разгневеното българско население се събита и посреща евреите с лозунгите „Да живее цар Александър! Да вървят си турците и евреите! България е на българите!“. Успелите да се завърнат пък откриват, че домовете им са разрушени или окупирани. Нямат друг избор, освен да тръгнат към Анадола. 

Всъщност, еврейската миграция към Османската държава започва много по-рано, през 18-ти век, когато Русия анексира Крим през 1783г. По-късно тези евреи се местят в Йерусалим и региона, който смятат за свещени земи. Османската държава започва да въвежда определени правила и ограничения относно заселването на евреите в Йерусалим след 1882 година. Важно е да се отбележе, че това правило важи за евреи, които не са граждани на Османската държава и са се изселили в последствие. За гражданите на държавата, органичения не съществуват.

Към края на 1890-те години, под натиска на нарастващия политически ислямизъм и притеснението, че ционистките политики заплашват целостта на страната, Великата Порта разрешава на евреите да мигрират в Османските земи, с едно условие – да са извън района на Палестина. Въпреки всички регулации и ограничения, еврейската миграция в Йерусалим и Палестина продължава с бързи темпове, благодарение на толерантността на местните управници. Така, въпреки всички мерки и ограничения, еврейското население в Йерусалим и околностите нараства десетократно от 1839 до 1914 година, и достига около 100 000 души. След 1860 година евреите вече представляват мнозиство на населението в Йерусалим.

Най-голямата еврейска миграция към Анадола настъпва по време на Балканските войни, след като гърците окупират Солун. Правителството в Атина се разгневява след като евреите изпращат делегация до Франция с молба Солун да остане свободно пристанище. В следствие на това им е поставено условие да приемат управлението на гръцкото правителство или да напуснат Солун. Мерките не се органичават само до предупреждения. В районите, където живеят евреи, магазините се обозначават със звездата на давид, за да не се пазарува от тях. Освен това, новите кадастрални планове се правят така, че маршрутите на пътищата и зелените площи да минават през еврейски магазини и квартали. Целият градският план е изготвен в съответсвие с тази цел. Умишлено се предизвикват пожари. В резултат на тези действия, много евреи напускат Солун; повечето от тях се насочват към Европа, а малка част се установяват в Османската държава.