Случайните изобретения улесняващи живота ни - 44 / 24

Историята на динамита...

Получаването на Нобелова награда е мечтата на всеки учен. Тази международна почетна награда, която се присъжда всяка година на хора, дали изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология е основана в резултат на случайно откритие и последвалото разкаяние от последствията от това изобретение. Нобеловите лауреати провели забележителна научноизследователска работа и разработили впечатляващи методи, ни напомнят за живота на известния шведски учен и изобретател Алфред Бернхард Нобел, който си задава въпроса: Как хората ще ме запомнят в идните години?

...

Алфред Нобел е роден в Швеция през 1833 г. в доста заможно семейство по майчина линия. Баща му Имануел Нобел, производител на военно оборудване, беше бизнесмен, но фалира в годината на раждането на сина си Алфред и поради дълговете си бяга в руския град Санкт Петербург. Тук Имануел Нобел  просперира като производител на взривни мини за кралската армия и след това взема семейството си при себе си. Тримата синове на Имануел Нобел продължават да се обучават в Русия от частни преподаватели и научават много езици, но Алфред се интересува по-вече от научните изследвания и химията. През 1850 г. Алфред Нобел заминава за Париж, за да учи химия, където се запознава с италианския учен Асканио Собреро, изобретател на нитроглицерина. Изобретението на Собреро е изключително силен експлозив и тъй като има висока чувствителност към удар и избухва много лесно, използването му бе доста ограничено. След завръщането си в Санкт Петербург Алфред Нобел фокусира изследванията си върху нитроглицерина. Целта му е да превърне този течен експлозив в безопасен продукт, който да се използва в индустрията, например в минното дело, но едва оцелява при силна експлозия, при която загиват двама от колегите му.

...

Въпреки този трагичен инцидент Нобел, продължава изследванията си без прекъсване, но за създаването на новото изобретение се случва нещо съвсем неочаквано. Един ден докато провежда изследвания в лабораторията си, шведският учен случайно събаря епруветката с нитроглицерин върху кофата с глинеста почва стояща до масата. Нобел очаква взрив, а когато такъв не следва, решава да изясни причината и по този начин стига до рецептата на динамита. Шведският учен смесва течния нитроглицерин с глинеста почва и целулоза, доведе го до консистенцията на тестото и добави запалим фитил към върха му. През 1886 г. Алфред Нобел патентова изобретението и го нарече динамит. Новият експлозив се използва за пръв път за отваряне на малък тунел при изграждането на железопътните линии в Швеция и се оказва изключително успешен.  

...

Благодарение на веществото, което се взривява по изискване, а не по случайност, значително се облекчило и ускорило прокопаването на 13-километровия тунела в планинският масив Мон Сении, по време на строителството на железопътната линия от италианския град Торино до град Модан във Франция. След известно време военната индустрия започва да проявява интерес към динамита, който в продължение на години се използва в много области като отваряне на канали, разширяване на мини, строителството на автомобилни и железопътни трасета. След като динамитът започва да се използва за да се убиват хиляди хора, ситуацията постепенно се превръща в източник на съжаление и чувство на вина в Алфред Нобел. Едно погрешно съобщение публикувано във вестник през 1888 г., открехва вратата към Нобеловите награди, които стават най-престижното световно отличие за принос в областа на науката.

...

През 1888 г. Нобел е в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Но френско издание греши и пуска некролог със заглавие: „Търговецът на смърт е мъртъв“. Статията заставя Нобел да се замисли над това, как ще го запомни човечеството. Идеята, че всички ще го запомнят погрешно, стряска Нобел и той замисля наградата. Решава да учреди фонд, който да се грижи за изпълнението на завещанието му и да организира наградите. Алфред Нобел, определя цялото му състояние да бъде превърнато в пари, които да се вложат в сигурни акции и други ценни книжа и от тях да се образува фонд. Ежегодните приходи от този фонд да се разделят на пет части и да се присъждат, като награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството. Шведският учен умира през 1896 г., а фондът кръстен на негово име присъжда Нобелови награди в пет различни области в сътрудничество с Кралската шведска академия на науките.