Дневникът - 43 / 24
Важните събития настъпили в периода между 21-27 Октомври...
Продължаваме рубриката с важните събития настъпили в периода между 21-27 Октомври.…
На 21 Октомври 1922 година вестникът “Deliorman”, защитаваш правата и интересите на турците, започва да се публикува в град Разград.
На 21 Октомври 1946 година в Ксанти започва да се издава вестник „Trakya”, следващ политика за подкрепа на мюсюлманско-турското манцинство.
На 22 Октомври 1877 година руската армия за втори път превзема град Едирне. Западна Тракия е окупирана до река Струма, а Източна Тракия до Теркос-Кючюк Чекмедже.
На 22 Октомври 1919 година в град Амася е подписан „Протокола от Амася“ между Мустафа Кемал Паша и Салих Паша, министър на морското дело на Истанбулското правителство. Мустафа Кемал обръща специално внимание на 40 000-те западнотракийски турци, намиращи се в Източна Тракия. Желанието е Ататюрк е тези хора да бъдат върнати в родните им земи и домове възможно най-скоро и правата им да бъдат защитени.
На 23 Октомври 1878 година Османската държава изпада в безисходица по време продължаващата османско-руска война и окупацията на Едирне, и под натиска на великите сили е принудена да извърши реформи на остров Крит. Те по-скоро са регламент, който органичава политическия суверенитет на Османската държава на острова и така властта на Високата порта в Крит става само формална.
23 Октомври 1919 година Мустафа Кемал Ататюрк възприема мирна, рационална политика по въпроса със Западна Тракия и иска установяване на дружески отношения с България в усилията за осигуряване на автономност на региона в съответствие с принципите на Уилсън.
На 25 Октомври 1919 година Мустафа Кемал Ататюрк настоява за установяване на добри отношения с българите в Западна Тракия поради ключовото им значение за съдбата на Турската освободителна война. Той казва следното по въпроса: „Основната ни цел е да спасим държавата от разруха и да осигурим нейната независимост. Англия и Франция правят всичко възможно, за да ни попречат да реализираме целта си. Българите също не са доволни от тези държави. Желанието ни е действията им срещу гърците, които ползват закрилата на тези две държави, да бъдат успешни. От тази гледна точка, установяването и поддържането на добри отношения с българите е стратегически уместно.”
На 25 Октомври 1963 година турците в България започват да подават искания в турските представителсва с цел емигриране в Тюркийе. В основата на тези искания за емиграция са политиките на Тодор Живков, който поема властта през април 1956г. Снемането на предоставените им в миналото права, допълнително засилва тревогите сред турците. Основно закриването на турските училища през 1960-та година, наложените органичения върху образованието на турски език и най-важното, започналата пропаганда, че турците са от български произход, водят до рязкото увеличение на исканията за емиграция. Само за година, броят на подадените заявления достига до 313 хиляди.
На 26 Октомври 1596 година е проведена битката при Мезекерестеш, Унгария, между Османската армия и армиите на Австрия и Унгария, която завършва с победа за турците.
На 26 Октомври 1922 година българският премиер Александър Стамболийски прави историческа оценка по време на изказването си в българският парламент „Собрание“. В речта си, Стамболийски заявява: „С договора от Севър приемаме, че промените, които ще настъпят след успеха на движението на Мустафа Кемал Ататюрк, ще бъдат начало за изменение и на другите договори, като Ньойския договор.“
На 27 Октомври 1913 година Мустафа Кемал Ататюрк всъпва в длъжност в град София. Той успешно изпълнява длъжността военен аташе за София, Букурещ, Цетине и Белград. Докато изгражда добри взаимоотношения с опозиционните македонски групи като тази на Сандански, междувременно не пропуска да организира и турците в региона. С тяхната подкрепа и участие, той полага основите на Тайната служба или днешната Национална разузнавателна организация на Тюркийе (MİT) в стратегически важни места на Балканите.
На 27 Октомври 1991 година в региона на Санджак сe провежда референдум с участието на почти 100% от босненците. Референдумът се провежда относно искането за предоставянето на автономия на Санджак и признаването на правото му да се присъедини към една от федеративните единици на Югославия.
Между 27-31 Октомври 1934 година Атина и Анкара се сближават... По време на проведените преговори в периода е подписано Турско-гръцкото споразумение за пребиваване, търговия и мореплаване. С него се установява правото на свободна миграция между двете страни, което остава в сила до 17 март 1964 г., за период от около 33 години. Гърция вижда тази ситуация като възможност и принуждава турците да напуснат родните си места с наложените икономически и социални мерки. Веднага след приключването на войната, през 1945г., с приемането на закон №182 земите на турците са национализирани с аргумента, че са си сътрудничили с врага. Въпреки, че турците са се борили срещу италианската окупация, правителството в Атина предприема допълнителни действия през 1948 г. С приетия за закон за обединяване на земите № 821, се улеснява изземването на земите на малцинствата. Приетият през 1952г. закон за национализацията № 2185, нанася тежък удар на турците. С него се осигурява отчуждаването на земите, които турците притежават. Отнемането на земята на хора, чиито основен поминък зависи именно от нея, не е нищо друго освен заповед за смърт или изгнание. Много хора са принудени да напуснат Гърция поради финансови затруднения. Известният расистки чл. 19 от приетият през 1955г закон №3370, долива масло в огъня. Имайки предвид нарастването на населението, в региона днес би следвало да има около 450-500 хиляди турско население, но броят на турците към момента се равнява на броя им по време на подписването на Лозанския договор, и е около 120 хиляди.