Дневникът 39

23 Септември 1821 година бележи клането в Триполи… Разглеждайки събитията от въстанието, думата Триполи се счита за синоним на геноцид. От първите дни на въстанието в Пелопонес, много мюсюлмани намират убежище в защитената административна столица Триполи. Ръководителите на обсадата обещават защита на знатните турски семейства в замяна на имотите им, докато хиляди християнски фермери се събират около града в очакване на дял от плячката.

Краят настъпва на 23 Септември. При малка атака съпторивата се срива и обсадителите нахлуват в града като гладни вълци. 

 На 23 Септември 1877 година над 40 хиляди души са прогонени от крайдунавският район и са настанени в София и околностите. Но с напредването на окупационните сили, са принудени да напуснат и София. Болката и трагедията нараства. С напредването на руската армия се увеличават нападенията и кланетата, много хора биват принудени да напуснат родните си земи. Според американският историк Джъстин Маккарти, броят на тези хора е 1 253 500, докато проф. Недин Ипек смята, че техния брой е 1 230 000.

На 23 Септември 1902 година македонските чети предприемат опит за въстание в Горна Джумая, днешен Благоевград, което е потушено. Но бунтовниците целящи привличане вниманието на великите сили и осигуряване на намесата им в региона, не спират и последвалият опит за въстание през 1903 година също завършва с провал.

На 23 Септември 1923 година настъпва политически смут в България.. След военния преврат на 9 Юни, насочен срещу Земеделската Партия начело с Александър Стамболийски, комунистическата партия обявява неутралитет, възприемайки ситуацията като вътрешна разправа на буржоазните сили.

На 24 Септември 1913 година започва насилственото покръстване... Според английските архивни документи, мюсюлманите в България са принуждавани насила да приемат правословното християнство, а отказващите са бити. Жените са принуждавани да свалят забрадките си и на противопоставилите се са налагани големи глоби.

На 24 Сепмември 1918 година се променя границата на Западна Тракия. С Берлинският договор е променена граничната ивица на река Марица, която е в територията на България с договора от 6 Септември 1915 година. Двукилометрова ивица източно от река Марица е оставена на турците.

На 24 Септември 1929 година управлението в Тирана приема правна уредба, с която признава съществуването на мюсюлманската общност в Албания и установява правата и правният й статут.

На 25 Септември 1396 година битката между Османската армия и кръстоносците при Никопол/Нигболу завършва с победа за турците...   С тази победа турското присъствие на Балканите отново е утвърдено.

На 25 Септември 1913 година управниците на Западна Тракия отговарят с декларация за независимост на заповедта на Високата Порта за връщане  на армията, получена в контекста предварителното споразумение след натиска от Запада и преговорите с българите. Името на държавата е променено на „Правителство на Западна Тракия“.

 На 26 Септември 1371 година битката край Черномен, днешна Западна Тракия, завършва с победа за турците. С тази победа Западна Тракия е завладяна напълно с превземането на областите Ксанти, Кавала, Драма и Серез.

На 27 Септември 1529 година започва първата обсада на Виена, която с настъпването на зимата е прекратена на 15 Октомври 1529 година. На следващият ден армията се връща в Истанбул.

На 27 Септември 1538 година Барбарос Хайретин Паша, със своя флот от 120 кораба, печели морското сражение при Превеза, пишещо се със златни букви в историята, срещу флота на кръстоносците, състоящ се от 600 кораба.

На 27 Септември 1917 година е разпуснато „местното правителство“, основано под ръководството на капитан Фуат Балкан в село Радалиос, Драма. В създадената армия се включват войници от днешна България и Гърция, които са изпратени в Йемен и различни фронтове. 

На 27 Септември 1929 година турският вестник „Глас народен“ започва да се издава в София, България. 

На 27 Септември 1946 година българското народно събрание (Собрание) национализира турските училища, имащи специален статут по силата на двустранни и международни договори, заедно с други малцинствени училища.

На 27 Септември 1947 година новото правителство в България национализира турските малцинствени училища и открива четиригодишно педагогическо училище в Стара Загора, с цел възпитаване на поколоние в съответствие със собствената си идеология. След като не постига желаният резултат, правителството закрива както малцинствените училища, така и новооткритото училище. От началото на 70-те години на миналия век часовете по турски език за премахнати от учебната програма.

На 27 Септември 1989 година митрополитите на Комотини и Александруполис в публикувани декларации призовават за ареста на д-р Садък Ахмет, закриването на Генералното консулство на Турция в Комотини и настаняването на доведените от Русия гърци в региона.  

На 28 Септември 1950 година настъпва реформа в Югославия, в която се предприемат мерки, свързани с облеклото, което оказва съществено влияние върху живота на турците и мюсюлманите.Те започват да възприемат Югославия като невъзможна за живеене и полагат усилия за мигриране в Турция.

На 28 Септември 1993 година на проведеният в Сараево втори босненски конгрес, се връща името на босненската нация и майчиният им език  - босненски.

На 29 Септември 1913 година е подписан Истанбулският договор между България и Османската Империя, според който Дедеагач/Александруполис и Западна Тракия остават в рамките на България, а Димотика и Източна Тракия са оставени на Османската империя. Със споразумението река Марица е приета за граница и турците, останали в България, ще имат равни права с българите. Освен това турците имат право да се преселят на турска територия в рамките на 4 години, учебният им език в основното и средно образование ще бъде турски и ще имат религиозна свобода.

На 29 Септември 1918 година е подписан Солунският мирен договор. България, която заема място до Германия и Османската империя по време на първата Световна война, е принудена да подпише Солунското примие с държавите от Антантата, след като фронтът й се срива и възможността за продължаване на войната изчезва. По същия начин Османската империя подписва Мондроския мирен договор един месец по-късно, на 30 октомври 1918 година, предавайки съдбата си на произвола на държавите от Антантата заедно с България.