Политически анализ 35

Близкият изток, който постоянно е пресечна точка на геополитически интереси, отново е свидетел на ескалация на напрежението поради  изострянето на конфликта между Израел, Хизбула и Иран. Този конфликт не е само местен проблем, а проявление на по-дълбока и по-сложна динамика, която оформя региона от десетилетия. Настоящите конфликти са емблематични за по-широка стратегическа борба, която включва не само участващите страни, но и други регионални и глобални участници, всеки със свои собствени интереси и дневен ред. С изострянето на конфликтите между страните през последните месеци регионът на Близкия изток навлиза в изключително напрегнат и конфликтен период.

Предлагаме ви коментара на професор Мурат Йешилташ, директор на проучванията в областта на външната политика в мозъчния тръст (SETA)...

В основата на този конфликт са отношенията между Иран и Хизбула. За Иран Хизбула се разглежда като важна прокси сила, която разширява влиянието си в Леванта и играе възпираща роля срещу израелската и западната агресия. От основаването си Хизбула се възползва от иранската военна, финансова и идеологическа подкрепа, което й позволява да се трансформира от милиция в основна политическа и военна сила в Ливан и по-широкия регион. Този съюз е дълбоко вкоренен в общ дискурс на съпротива срещу Израел и това, което те възприемат като западен империализъм в Близкия изток.

Израел на свой ред възприема Хизбула като екзистенциална заплаха. Обширните ракетни способности на Хизбула и присъствието й в Южен Ливан представляват пряко предизвикателство за сигурността на Израел. Военната доктрина на Израел все повече се фокусира върху противодействието на тази заплаха чрез превантивни удари, разузнавателни операции и усилия за прекъсване на линиите за доставки на Хизбула, което често води до периодични военни ескалации. Тези операции имат за цел не само да отслабят Хизбула, но и да изпратят ясно послание на Техеран за границите на влиянието на Израел в непосредственото му обкръжение.

Стратегическите изчисления на Иран са оформени от неговите по-широки регионални амбиции. Подкрепата на Техеран за Хизбула е част от дългогодишна стратегия за култивиране на прокси сили в Близкия изток, от Ирак до Йемен. С това, Иран се стреми да  балансира съперниците си – особено Саудитска Арабия и Израел – и да създаде буферна зона, която ще затрудни всякакви преки военни действия срещу него. Хизбула, с установеното си присъствие в Ливан и способността да нанася удари дълбоко в израелска територия, е ключов компонент на тази стратегия.

Въздействието на този конфликт върху регионалната политика не може да бъде пренебрегнато. Конфликтът Израел-Хизбула-Иран допълнително изостря съществуващото междусектантско напрежение в Близкия изток. Докато Хизбула се позиционира като авангард на шиитската съпротива, действията на Израел често се разглеждат през сектантска призма, което допълнително поляризира сунитските и шиитските общности в страни като Ирак, Сирия и Ливан. Това сектантско разделение не само дестабилизира тези страни, но и усложнява регионалната дипломация и усилията за мир.

Ливан, където Хизбула е както политически, така и военен фактор, се намира в особено нестабилна позиция. Присъствието на групировката в Сирия, военните ангажименти с Израел и дълбоките връзки с Иран превърнаха Ливан в бойно поле за по-широки регионални конфликти. Крехката политическа система на страната, вече отслабена от икономически колапс и социални вълнения, е допълнително дестабилизирана от постоянната заплаха на Израел за отмъщение срещу Хизбула. Притиснато между тези сили, цивилното население понася основната тежест на конфликта.

Отвъд близкия регион, конфликтът Израел-Хизбула-Иран може да има значителни последици и за глобалната геополитика. Съединените щати, верен съюзник на Израел, виждат Хизбула и Иран като център за по-широката си стратегия в Близкия изток. Подкрепата на Вашингтон за Израел, както военна, така и дипломатическа, е част от усилията му да противодейства на влиянието на Иран в региона. Тази динамика създава нестабилна ситуация, при която всяка ескалация може да привлече външни сили и потенциално да доведе до по-широк регионален или дори глобален конфликт.

Ролята на Русия в този конфликт е особено забележима. Русия, ключов съюзник както на Иран, така и на режима на Асад в Сирия, внимателно управлява отношенията си с Израел, като често действа като посредник между конфликтните страни. Но дългосрочните стратегически интереси на Москва са в запазването на влиянието й в региона и всяка значителна ескалация в конфликта Израел-Хизбула-Иран може да принуди Русия да преоцени позицията си и потенциално да доведе до пренареждане на съюзите.

Китай, макар и по-малко пряко ангажиран, има нарастващи икономически интереси в Близкия изток, особено чрез инициативата „Един пояс, един път“. Подходът на Пекин към региона е до голяма степен прагматичен, като се фокусира върху икономическата дипломация, а не върху военното участие. Но нестабилността, създадена от конфликта Израел-Хизбула-Иран, може да застраши инвестициите на Китай и да го принуди да играе по-активна роля в регионалната дипломация, потенциално като посредник.

В резултат на това конфликтът Израел-Хизбула-Иран е критична фокусна точка в сложната геополитическа сиуация в Близкия изток. Това не е само двустранен или тристранен въпрос, а конфликт с далечни последици за регионалната стабилност и глобалната сигурност. Тъй като ситуацията продължава да се развива, международната общност трябва да обърне голямо внимание на основната динамика и да бъде подготвена за потенциалните последици от всяка ескалация.

Предложихме ви коментара на професор Мурат Йешилташ, директор на проучванията в областта на външната политика в мозъчния тръст (SETA)...