Случайните изобретения улесняващи живота ни - 33 / 24

.

„За човека няма по-неизбежно нещо от съдбата и по-ценно нещо от дишането...“

Тази фраза изречена от един от най-известните султани на Османската империя Сюлейман Великолепни, след като разбира, че е на прага на смъртта, всъщност ни напомнят, колко важно е свободното дишане дори за човек, управлявал огромна империя. Всяко живо същество, било то човек, животно или растение, се нуждае от въздух, макар и в различни форми, за да оцелее. Но какво е всъщност въздухът и какви газове съдържа?

…

Днес знаем, че въздухът около нас е смес от газове, от които в най-голямо съдържание се намира азотът, следван от кислорода, водните пари и въглеродния диокид. Но преди векове това е била много маловажна информация за хората. В края на краищата съдържанието на въздуха не е било много важно, ако може да се диша. Но през XVII и XVIII век проблеми, като увеличаване на световното население, непланирана урбанизация и непрекъснато влошаващото се замърсяване на въздуха създават ново изследователско поле за развиващата се наука по това време -химията. Известните химици на епохата преследваха една единствена цел: Какво точно представлява въздухът, считан от древногръцките философи за един от четирите основни елемента, от които е изграден светът ни и които оформят живота ни: земя, вода, огън и въздух?

...

Ранните проучвания бяха доста аматьорски и недостатъчни. В своите изследвания върху въздуха химиците Ян Баптист Ван Хелмонт и Робърт Бойл разкриха, че въздухът, който дишаме, се състои от различни газове и че въздухът поддържа горенето, но не можаха да предоставят конкретна информация за газовата смес. В средата на XVIII век шотландският химик Джоузеф Блек установява, че при термичното разлагане на калциевия карбонат и превръщането му в негасена вар се отделя въглероден диоксид, но скоро след това става ясно, че той е токсичен и за дишането е необходим друг газ. Откриването на кислорода доведе до радикални промени във всички научни изследвания, свързани с природата и живота ни.

…

Кислородът е открит за първи път от Карл Вилхелм Шееле през 1771 - 1772 г. чрез термично разлагане на живачен оксид и някои нитрати. Но за първооткрител на кислорда днес се счита британският духовник Джоузеф Пристли, тъй като Вилхелм Шееле публикува научната си работа за откритието с две години закъснение. През 1774 г. Пристли изсипал червен живачен окцид в стъкленица и за нагряването му използвал слънчева светлина и  голяма лупа. На дъното на колбата се появили капчици живак. Към отвора ѝ ученият поднесъл тлееща треска и видял, че тя се разгаря. Така той направил извода, че полученият газ не гори, но помага на треската да гори. Пристли повторил експеримента и изолирал новия газ - кислорода, който нарече„безфлогистонен въздух“ и след това го прехвърли в кутията с две мишки, които бяха на път да умрат от задушаване. Той наблюдва как мишките оживяват под въздействието на този газ и реши да опита откритието си върху себе си. Джоузеф Пристли, открил чистия кислород, съвсем случайно, описа в мемоарите си това  преживяване с думите:„Почувствах особена лекота и облекчение в гърдите си. Бях изпълнен с приятно чувство.“

…

Откриването на различните газове, особено на кислорода, стават отличнен пътеводител за учените, опитващи се да разрешат чрез научни проучвания мистериите на планетата в която живеем, но никое ново откритие не може да замени щастието, което султан Сюлейман Великолепни се опита да опише в горните стихове, написани преди векове, че нищо не може да замени щастието от вдишания въздух.