Случайните изобретения улесняващи живота ни - 32 / 24

Лечебните свойства на минералната вода са били известни и оценени още в древността. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен живот през различните исторически периоди. Археологическите находки показват, че строените от римляните бани са били използвани както за хигиенни нужди, така и за лекуване на заболелите и ранените при военни походи войници. Древногръцкият историк Херодот, от V век пр.н.е., в своята 9-томнна книга „История“ дава подробна информация за тези лечебни води, използвани за лечение на различни заболявания.

Някои от образците за СПА културата и лечебните бани, които достигнат своя връх през Римската империя са оцелели и до днес.

Обаче използването на тези води богати на минерали за пиене е случаен резултат от работата на двама души, нямат знание един за друг: британски теолог и химик, който се интересува от химическите науки и германски лекар, който цели да излекува своите пациенти, страдащи от лошо храносмилане.

...

Елементите, които обикновено се намират в газираната вода или содата са калций, магнезий, натриев бикарбонат и хлор, които са полезни за здравето. Тези елементи имат също пряко въздействие върху всякакви стомашно-чревни нарушения, които възникват в храносмилателния тракт, а също така допринасят за попълване дифицита на минерали, необходими за нашето тяло, които не могат да бъдат синтезирани от самия организъм. Лечебните води, които под натиска на въглеродния диоксид излизат над земната повърхност от подземните източници, поглъща ценни елементи от различни слоевете през които преминават и ги доставят, като дар за човечеството.

…

С нарастването на населението в много страни в Европа след Средновековието, липсата на инфраструктура направи достъпа до чиста питейна вода основен проблем за населението, особено тези, които живеят в градовете. Особено през 18 век епидемичните заболявания като холера и коремен тиф, които избухнаха на европейския континент и бяха причинени от мръсната питейна вода, бяха основен проблем, който човешката цивилизация трябваше да реши. През този период естествените минерални води, които бяха незамърсени и надеждни, станаха център на вниманието и лечебните свойства на тези води започнаха да предизвикват все по-голям интерес. Ограничените подземни водни ресурси обаче не бяха в състояние да задоволят непрекъснато нарастващите нужди и химиците по света започнаха да се занимават с решаването на този проблем.

…

Първата известна изкуствена газирана вода е получена чрез смесване на въглероден диоксид с чешмяна вода през 1741 г. от британския доктор Уилям Браунриг. Тази бутилирана вода, при отваряне на капака под въздействието на въглеродния диоксид който създава мехурчета и придава на водата нейното пенливо качество, леко облекчаваше стомаха, но това откритие на английския лекар не привлече много внимание, тъй като се използваше мръсна чешмяна вода. През същите години британският химик Джоузеф Пристли, който работи в областта на химията и се опитва да докаже тезата, че въздухът, който дишаме, е смес от различни газове, отсяда в пивоварната близо до дома си за своите научни експерименти. Пристли, който често ходеше в пивоварната и експериментираше проявява интерес какъв род мехурчета отделя пивото при ферментиране. Пристли слага контейнери с вода над врящите казани с пиво, които поглъщат излизащите мехурчета. Те се оказват газ, въглероден диоксид. Любопитникът пробва получената течност и остава поразен от приятния резлив вкус, а през 1767 г., установявайки химическия състав, той сам изготвя първата бутилка газирана вода. Пристли първо пречиства чешмяната вода от микроби чрез кипене, добавя малко минерали към водата, която напълва в бутилка и след това инжектира към нея въглероден диоксид. Резултатът беше пенлива напитка, която днес наричаме сода или изкуствена газирана вода. Откритието на Пристли привлече голям интерес и вече съществува огромно разнообразие от видове газирана вода и търговски марки, произвеждащи тази напитка, както в чист вид, така и с всевъзможни добавки.

…

Създателят на първата газирана безалкохолна напитка в света, германецът Йохан Якоб Швепе, е любител химик, който направи така, че изкуствената газирана вода да се разпространи на целия европейски континент. Основната цел на Швепе беше да отрие течно лекарство, което може да се използва за лечението на малария. Швепе първо създаде изкуствена газирана вода по метода на Пристли, а след това успява с карбонизация да получи освежаваща газирана вода с отлични вкусови качества, като към нея добави захар и хинин. Якоб Швепе основава една от най-големите компании за производство на безалкохолни напитки – „Швепс“ в Женева през 1783 г. Една от основните продукти на компанията е „Швепс Тоник“ - най-старата безалкохолна напитка в света.