Защото - 31 / 24
Писмото от Амасия...
Здравейте скъпи слушатели!
Днес искаме да ви върнем точно 105 години назад за да припомним защо чл. 3 от Писмото от Амасия гласи: „Независимостта на народа ще бъде спасена от неговата упоритост и решителност.“
...
След поражението си в Първата световна война Османската империя де факто се разпада и рухва юридически с подписването на Севърския договор. По-голямата част от Анадола, включително столицата Истанбул, са окупирани от вражески войски въз основа на споразуменията между държавите победителки, а османският парламент е разпуснат. Обаче един 38-годишен генерал, заминал с официална задача за Самсун с парахода Бандърма, който отплава от пристанището в Истанбул на 16 май 1919 г., успява да надиграе съдбата и да спаси държавата от катастрофата в която се намира, след като печели подкрепата на турския народ.
...
След като Мустафа Кемал паша пристига в Самсун на 19 май, той незабавно започна да провежда срещи с военни и цивилни служители и да подготвя съпротивителното движение срещу окупациията в Анадола. Тази ситуация е провъзгласена на останалите страни с Писмото от Амасия, което е написано в нощта на 21 юни срещу 22 юни и представлява програмата на Националната борба за независим живот на турския народ.
Първите четири члена от писмото, които са от историческо значение, гласят:
...
1- Целостта на страната и независимостта на народа са в опасност.
2- Правителството в Истанбул не може да изпълни задълженията си. Тази ситуация кара нацията ни да изглежда унищожена.
3- Независимостта на народа ще бъде спасена от неговата упоритост и решителност.
4- За да се изпълнят изискванията на ситуацията и условията, необходимостта от свикването на национален конгрес, който да изрази и въплъти волята на народа, е от съществено значение.
...
Както всички много добре знаете, Ататюрк и неговите сподвижници изпълниха тези членове докрай, като първо спасиха страната от окупация, а след това накараха света да приеме, че Република Турция е независима държава. Подчертавайки, че правителството на Истанбул няма властта да управлява Турция, писмото подчертава концепцията за национален суверенитет дори в условия на война. В интерес на истината Великото народно събрание, което е открито на 23 април 1920 г., остава в историята с това, че ръководи Освободителната война с одобренето на народните представители, дори по време на извънредното положение.