Случайните открития, които улесняват живота - 4 / 24

Пеницилинът...

2091458
Случайните открития, които улесняват живота -  4 / 24

 

До началото на миналия век, редица бактериални болести, като дифтерия, пневмония, фарингит и тонзилит причиняха смъртта на милиони хора. Основната причина за това бяха липсата на достатъчни научни изследвания, както познания за методите и медикаментите за лечението на подобни заболявания. Пеницилинът, лекарството използвано при подобни бактериални инфекции, които са причинили смъртта на хиляди хора за много кратко време в градовете, особено по време на епидемии, е открит съвсем случайно.

Храни като хляб и сирене, които оставяме на открито, след известно време започват да плесенясват. Тези плесени всъщност са вид гъбички. Плесените извършват аеробно дишане и се срещат навсякъде. Плесенните гъбички, които живеят във влажна и топла среда, не могат да оцелеят в много гореща или студена среда. Именно поради тава съхраняваме ястията си в хладилника или мразилника. И така, каква е връзката между плесенните гъбички и пеницилина? Британският учен Александър Флеминг, който е роден в Шотландия през 1881 г. и дълги години работи във ваксинационното отделение на болницата „Света Мария“ в Лондон, случайно намира отговора на този въпрос.

 …

Флеминг, който през първата световна война служи като лекар става свидетел на смъртта на много войници, които се заразяват поради лошите условия на фронтовете и трупа безценен опит при лечението на инфектирани рани. След края на войната той се връща в болница „Света Мария“ и се фокусирва над изследванията върху антисептиците, но успехът идва чак в 1928 г. Една сутрин Флеминг се връща в лабораторията си след двуседмична ваканция и преглежда петриевите чинийки с култури от стафилококови бактерии. Някои от тях са били замърсени с плесен, а в една, която стояла до прозореца, колониите стафилококови бактерии около плесенните гъбички са били унищожени, докато в по-далечните краища на чинийката са стоели. В началото Флеминг нарича лечебната субстанция, която унищожава бактериите, „сок от плесен“ но покъсно я кръщава пеницилин. В продължение на много години Флеминг се опитва да отдели пеницилина от плесенните гъбички, но не успява да получи стабилна форма на антибиотика, която да бъде използвана като ефективно лекарство в практиката и спира да го изучава. По-късно Александър Флеминг публикува материал за своето революционно откритие в известен научен журнал, с който привлича вниманието на британските учени Хауърд Флори и Ернст Чейн, които започват да работят върху пеницилина. Австралийският фармаколог Хауърд Флори и английският биохимик Ернст Чейн повтарят опитите му, достигайки до същите лабораторни резултати. През 1939 г. те успяват да получат пречистен пеницилин, който прилагат върху плъхове и болни хора, установявайки категорично, че той действително има силно изразен лечебен ефект. По това време обаче Великобритания влиза във Втората световна война, като един от основните съюзници срещу нацистка Германия. В онези години британските фабрики нямат право да произвеждат нищо друго освен военни материали, които да се използват на фронта. Поради тази причина през 1941 г. двамата учени заминават за САЩ, за да започнат производството на пеницилин. След известно време пеницилинът придобива световна слава, като лекарство, благодарение на което съюзническите сили и особено американската армия са по-малко засегнати от болести, причинени от бактерии, а загубите на жива сила значително намалени. Случайното откритие на Александър Флеминг, пеницилинът, донесе на Флеминг, Флори и Чейн Нобеловата награда за медицина през 1945 г., но по-важното е, че той спасява милиони човешки животи и ще го прави и в бъдеще.



Още новини по темата