Политически анализ...

Речта на президента Ердоган на 78-ото Общо събрание на ООН демонстрира глобалните и регионалните приоритети на турската външна политика. Във време, когато глобалната и регионална конкуренция за власт се засилва, глобалната несигурност се диверсифицира и регионалната геополитическа среда на Тюркийе е оформена от кризи на сигурността, Тюркийе трябва да преформулира външната си политика под ръководството на Ердоган.

Маршрутът, който президентът Ердоган избра за външна политика след изборната си победа през май 2023 г., даде ясни указания за това как ще бъде оформена новата ера. В центъра на външнополитическата парадигма на Ердоган е консолидирането на стратегическата автономия на Тюркийе и по този начин постигането на голямата стратегическа цел, изразена като „турската ос“. Целта на оста Тюркийе е да превърне Тюркийе в глобален актьор в променящата се международна система. С други думи, тази цел може да се опише като превръщането на Тюркийе в реален играч в глобалната конкуренция за власт чрез превръщането й в ефективна икономическа, военна и дипломатическа сила.

 Президентът Ердоган трябва да постигне две цели едновременно във външната политика. От една страна, за извършване на фина дипломация, която ще защити основните интереси на Тюркийе в конфликтната и конкурентна геополитическа среда, в която Тюркийе се намира, и от друга страна, за разработване на нови инструменти, които ще адаптират Тюркийе към промените, като разчитат на глобалните и регионални промени . Във време, когато Тюркийе изостави 100 години и навлезе във втория си век, постигането на тези две цели едновременно има символично значение като нова стратегическа цел.

Тази стратегическа цел изисква от президента Ердоган както да извърши структурната трансформация на Тюркийе, така и да изгради регионална и глобална роля, подходяща за тази структурна трансформация през следващия петгодишен мандат. Докато структурната трансформация изисква отговор на въпроса каква Тюркийе, регионалната и глобална роля повдигат въпроса каква външна политика.

В исторически план съществува силна връзка между глобалните системни трансформации и вътрешните структурни трансформации на Тюркийе. В този контекст Тюркийе като цяло реагира на системните трансформации в исторически повратни моменти с цялостна вътрешна трансформация.

 Една от най-важните области, които могат да направят възможна структурната трансформация на Тюркийе, е новата конституционна инициатива. Защото в момента Тюркийе се управлява от конституция, изготвена от превратаджиите след военния преврат от 1980 г., въпреки че са направени десетки промени. Това създава много проблеми, като конституцията от 1980 г. не беше достатъчна както по своето съдържание, така и по отношение на решаването на текущите проблеми на Тюркийе. На този етап, като се има предвид, че има силно социално и политическо търсене и че Тюркийе преминава от парламентарна система към президентска система, новата конституция се разглежда като стратегическа необходимост. В интерес на истината президентът Ердоган също одобри новата конституция; Той го вижда не само от гледна точка на целите на нов социален договор и задълбочаване на демокрацията, но и като текст на визия, който ще бъде в крак с глобалните промени: „Следователно, това, от което се нуждаем, е конституционен текст, който е подходящ за гледната точка на нашата нация на света и живота, опита и целите на страната ни, с неговата формулировка, дух и обем.

В допълнение към новата конституционна инициатива, връщането на Тюркийе към стандартната политика в икономиката не може да се разглежда отделно от външната политика. Глобалната икономическа стагнация след пандемията, икономическата уязвимост, причинена от войната в Украйна, засилването на икономическата и технологична конкуренция в световен мащаб и икономическата криза, през която преминава Тюркийе, наложиха създаването на нова ролева карта в Тюркийе икономически политики. Тюркийе трябва да се отърве от инфлационния натиск, през който преминава, да създаде конкурентен икономически модел, който да се интегрира в глобалната икономика, и да расте чрез разширяване на търговския обем. Подобна цел налага едновременното управление на геополитическата и геоикономическата динамика. Поради тази причина Средносрочната икономическа програма, обявена от правителството през последните седмици, цели да се отърве от икономическата уязвимост на Тюркийе и да увеличи нейния дял в световната икономика чрез осъществяване на структурна трансформация в икономиката.

Една нова конституция и устойчива икономика ще изградят политическа стабилност върху по-солидни основи и могат да позволят на външната политика на Тюркийе да установи по-здравословна връзка с геополитическия контекст. На този етап е полезно да разгледаме как Тюркийе тълкува глобалната промяна. Както президентът Ердоган подчерта в речта си пред Общото събрание на ООН, глобалната система преминава през цялостна трансформация. Най-важната характеристика на тази промяна е завръщането на конкуренцията на големите сили. Въпреки че тази конкуренция за власт е между САЩ и Китай Въпреки че изглежда, че се случва в бъдещето, то пряко засяга всички участници и ги принуждава да преразгледат позициите си. Въпреки че съперничеството между САЩ и Китай се усеща на системно ниво, то води до прекрояване на новите съюзнически системи в регионалните подсистеми. Напоследък нови процеси като AUKUS, QUAD, BRICS и IMEC изискват Тюркийе да преразгледа своите традиционни форми на отношения по отношение на глобалната външнополитическа ориентация. В такава среда, в която глобалната система е динамична, за Тюркийе е наложително да увеличи регионалното многообразие на външната си политика, вместо да напредва с външнополитическа стратегия, която се фокусира само върху нейната геополитическа позиция.

 Може би най-критичното измерение на геополитическия контекст на Тюркийе е, че тя се намира в конфликтна и конкурентна среда. Продължаващата война в Украйна пряко засяга турско-руските отношения и променя отношенията на Тюркийе с Европа, Запада и НАТО. Докато Европа, опитвайки се да се обедини и консолидира в контекста на НАТО пред лицето на руската заплаха, се опитва да установи нови отношения с Тюркийе, Тюркийе се опитва да се адаптира към този нов процес с автономна политика. Продължаващият конфликт и нестабилността в съседни страни като Сирия и Ирак карат Тюркийе да даде приоритет на сигурността. Във време, когато Близкият изток се прекроява под сянката на конкуренцията на великите сили, Тюркийе преустройва отношенията си с Близкия изток. Усилието на Тюркийе да ускори проекта „Път на развитие“ в отговор на проекта IMEC, обявен на срещата на върха на Г-20, е важен пример за това как геополитиката и геоикономическата динамика работят едновременно.

 Външната политика е стратегическа област, в която протича взаимно взаимодействие, а не едностранни процеси. С други думи, стратегията трябва да бъде релационна. Тъй като външната политика е сложна област с много играчи, а не поле за един играч. Речта на президента Ердоган на срещата на върха на ООН показва, че турската външна политика е проектирана с 360-градусова перспектива и ще има глобална ориентация.