Политически анализ...

Докато ситуацията в Сирия беше относително спокойна за известно време, тя започна да се разгорещява през последните седмици. Първо започнаха последователни демонстрации в регионите, контролирани от режима на Асад, особено в района на Сувейда, след това силите на режима и руските военновъздушни сили извършиха бомбардировки в Идлиб, а сега арабските племена в района на Дейр ез Зор издигнаха знамето на бунт срещу PKK/YPG. Всички тези събития бяха последните признаци, че сегашното статукво в страната е неустойчиво.

Сирия премина през относително спокоен период през последните месеци; от една страна, опозиционните райони под влиянието на Тюркийе, от друга страна, районите, контролирани от режима с подкрепата на Русия и Иран, и районите, принадлежащи на Терористична организация PKK/YPG, която съществува под егидата на САЩ. Имиджът на статуквото започна да преобладава в страната под контрола на всички тези сили, Тюркийе спря всеобхватните си военни операции, режимът се опитваше да оцелее, без да се насочва към противниците, а PKK/YPG действаше с усилие да увеличи значението си в очите на САЩ и се опитва да постигне политически печалби. Но едно след друго започнаха да се редят събития, в които за пореден път видяхме, че текущата динамика не съвпада с демографията, социологията и реалностите в страната.

 Първо започнаха да се провеждат сериозни демонстрации в регионите на режима, а центърът на тези демонстрации, които също се првеждаха от време на време в Дамаск, Дера и Латакия, беше регионът Сувейда. Когато нарастващите икономически проблеми в региона, където живеят друзките малцинства, заедно с ужасния срив на сирийската валута, дори застрашиха продоволствената сигурност, хората излязоха на улиците и започнаха да демонстрират по организиран начин. Тъй като инфраструктурата и надстройките са повредени в голям мащаб и не могат да бъдат подновени, сигурността на доставките на енергия и храни не може да бъде гарантирана. Може да се каже, че вече не съществува функционираща екосистема. Има производство и контрабанда на наркотици, управлявани в голям мащаб от военни елементи, свързани с режима.Продължаващите икономически затруднения в Ливан и безизходицата в Украйна, в която Русия се намира, оказват още по-голям натиск върху сирийския режим. В такова уравнение режимът се опитва да промени дневния ред с военни конфликти, като се насочи към Идлиб и да легитимира съществуването му и случващото се с усещането, че той все още е заплаха.

 В този контекст видяхме, че лоялните на режима сили и руските военновъздушни сили започнаха да бомбардират Идлиб, докато опозиционните сили се опитаха да отговорят с контраатаки по линиите на съприкосновение. Особено в района на Джебел Завия имаше ожесточени сблъсъци и контраатаки. Тогава избухва племенният бунт в Дейр ез Зор. Дейр ез Зор е град със сериозни енергийни ресурси. Регионът попадна под контрола на опозицията със сирийската революция, а по-късно беше окупиран от ДЕАШ за дълго време. Градът за последен път беше превзет от YPG, сирийското разширение на ПКК, и някои арабски елементи, свързани с нея, с въздушната и сухопътната подкрепа на САЩ. Въпреки че в момента Дейр ез Зор е под контрола на PKK/YPG, SDF и неговия автономен Военен съвет, той също беше в границите на терористичната държава, която PKK се опитваше да установи в региона. Говорим за арабско-сунитски регион, който е социологически под контрола на своите племена и има сурова човешка типология. Племената Абид, Кулайин, Шамар, Зубейд, Дулейм, Кабур, Тайи, Ебу Сарая и Ел Рифай, особено Акайдат и Беккара, присъстват в града. Градът е на 450 км от Дамаск и на около 200 км от Тюркийе.

Имало е инциденти, при които хора от региона са се мобилизирали срещу ПКК много пъти преди, но това е първият път, когато започва бунт от такъв мащаб. По-големи конфликти избухнаха, когато Абу Хавле, който беше ръководител на Военния съвет като представител на племената в региона, беше поканен на среща от PKK/YPG и задържан. Въоръжените сили, свързани с арабските племена, се мобилизираха и успяха да прогонят членовете на PKK/YPG от много села и градове. Хората от региона, които не искаха да живеят под доминация на ПКК, като цяло подкрепиха този бунт.

Въпреки че много хора от двете страни загубиха живота си в сблъсъците, съответните членове на племето, живеещи в региони под влиянието на Тюркийе, също подкрепиха процеса и започнаха атаки срещу PKK/YPG. Може да се каже, че САЩ останаха сравнително мълчаливи и се опитаха да играят посредническа роля, вместо да вземат страна. Изглежда, че нещата започнаха да се успокояват с контравоенните ходове на PKK/YPG и посредническата роля на САЩ. В крайна сметка може да се каже, че елементи, свързани с PKK/YPG, засега са потиснали племенните сили, но по време на преговорите изглежда, че PKK/YPG са направили отстъпки за предоставяне на повече автономия на племенните структури в региони като Дейр ез-Зор. Също така е важно да се подчертае едно нещо, последният бунт отново показа, че PKK/YPG не е успяла да създаде устойчива система в региона въпреки цялата подкрепа, оказана от САЩ, и че най-голямата пречка за това е демографията .

Видяхме, че фалшивата пролет в Сирия внезапно рухна и конфликтите и социалните събития започнаха отново. Не изглежда възможно мирът и стабилността да бъдат постигнати в Сирия без установяване на политическа система и ред, които да приспособят етническите и сектантските структури в страната и да са в съответствие с демографските и социологически реалности. За съжаление в момента не е възможно да се направи оптимистична прогноза за бъдещето на страната.

Чухте коментар на експерта в СЕТА Джан Аджун.