Любопитни факти - 34 / 23

Знаете ли, че една от най-кървавите войни в световната история създаде голямо приятелство?

В един от най-важните фронтове на Първата световна война при пролива Чанаккале /Дарданелите, който бе сцена на най-ожесточените и кървави сблъсъци в човешката история, загинаха над 500 000 души и на всеки квадратен метър от бойното поле паднаха средно около 6 000 куршуми и снаряди. Днес, костите на турските и чуждестранните войници, които не са се познавали, почиват един до друг на територията на полуостров Гелиболу.

В сраженията при Чанаккале от страна на Антантата участват предимно доброволци от Австралия и Нова Зеландия, известни като АНЗАК /Австралийски и новозеландски армейски корпу,  които са напуснали домовете си, за да се бият до британската армия. Турските и чуждите войници - наричани Анзак, не само са се сражавали на бойното поле, но в същото време са развили приятелки отношения основоно на взаимно уважение. Действията на войниците на фронта не са били продиктувани от умисъла да стрелят един срещу друг, ако някой от отсрещната страна излезе от окопите за да простре прането си, а напротив от окопите са подхрърляли един на друг цигари, шоколад, стафиди, сушени смокини и сувенири.

След края на сраженията, командирът на корпуса АНЗАК генерал Александър Годли, оставя писмо до турската армия, в което моли да не позволи гробовете на войниците им паднали в битка да се осквернят. Но всъщност е нямало нужда от подобна молба, защото турците са погребали телата на всички войници, загинали във войната и са запазили тяхната памет, както паметта на загиналите свои чеда.

В чест на чуждестранните войници, загубили живота си в тежката битка, заливът, където акостираха през 1915 г., е кръстен на тяхно име „Анзак Кою“, а 25 април, годишнината oт дeбapĸиpaнeтo нa aвcтpaлийcĸитe и нoвoзeлaндcĸитe apмeйcĸи чacти при Гелиболу е обянен за „Ден на Анзак“.

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк, който винаги е изтъквал на преден план принципа за „мир в страната ,мир в света”, пише писмо до майките на загиналите чуждестранни войници, по повод възпоминанието по случай годишнината от битката в Чанаккале: „Герои, пролели кръвта си по тези земи, вие сте в една приятелска страна. Спете спокойно. Вие лежите рамо до рамо с турските воини. Майки, изпратили от далечни земи синовете си на война, изтрийте сълзите си. Те спят в мир. След като загинаха на наша земя, те вече са наши синове. Бъдете спокойни, че турският народ никога няма да забрави паметта им.“

Всяка година стотици турци, австралийци и новозеландци се събират за да присъстват на традиционната възпоменателна служба по зазоряване в Залива Анзак, където се разиграва една от най-кръвопролитните битки в история, за да почетат паметта на своите загинали родственици, които почиват тук и да отправят пожелания за световен мир. Поради това Чанаккале се приема за място, където от една голяма война се ражда едно голямо приятелство.