Културните съкровища на Анадола

„Какво представляват градовете, ако не хора?“ пита Шекспир. Градовете съществуват благодарение на хората. След години обаче урбанизация кара хората да се отдалечават от природата. Когато говорим за жилища, работни места, пътища, остава много малко място за зелени площи. Когато им бъдат отнети естествените местообитания, много живи видове напускат градовете и намират различни места за себе си. Може би единственият вид, който не можем да разселим са птиците. Разбира се, градският живот също ги засяга, но те все още са свободни да летят и кацат, където пожелаят.

Замисляли ли сте къде отиват птиците, когато се стъмни? Те също имат ли си домове, в които могат да живеят безопасно? Влизат ли в хралупите на дърветата или се крият в клоните им? Днес ще разкажем за дворците и къщите построени специално за птиците в Анадола.

ПРЕХОД

Къщите за птици са един от най-ярките примери за това, че хората имат чувство за състрадание. Кое друго чувство може да обясни изграждането на специални убежища за тези малки същества освен чувствата на съвест и състрадание? Известно е, че първите къщи за гълъби са били изсечени в скалите преди осемстотин години. В писмени източници се споменава за съществуването на къщички за птици в Месопотамия. По-късно къщичките за птици започват да се срещат в различни страни и култури. Някои изследователи окачествяват тези структури като индикатор за по-високо ниво на съзнание. Гълъбарниците във формата на кула се строят през елинистическия и римския период. Къщички за птици има и в гробницата на Аслан Баба в Туркестан, Форт Лахор в Пакистан, Форт Агра в Индия, Червения Форт и Тадж Махал. Това, за което обаче ще разкажем днес са структурите направени специално за птиците в анадолските земи.

Както споменахме и други цивилизации по света също правят същички за птици. Къщите за птици в Анадола обаче са различни от тях. Тези къщи не са строени, за ловуване на птиците или за възползване от тях, а за подслон на птиците. В Анадола къщичките за птици са строени като миниатюри на местата, където живеят хората по тези земи. Ето защо често се наричани "къщи или дворци за птици" .

ПРЕХОД

Западните пътешественици или дипломати, дошли в Анадола в началото на 1900 години, са силно впечатлени от интереса, проявен към животните, особено към птиците. В мемоарите си италианският писател Едмондо Амичис разказва, че в Истанбул имало безброй гълъби, хранени от султаните и хората, и че турците се грижат за птиците. Германският маршал Хелмут фон Молтке споменава за съществуването на болница за котки в Юскюдар и клиника за гълъби в Беязът. Френският пътешественик Жан дьо Тевено пише с удивление и възхищение, че много хора отиват по пазарите, купуват птиците и след това ги пускат на свобода.

Първите примери за къщички за птици се намират в конструкции, построени през 13 век по време на периода на Селджукските турци. В писмени източници Медресето Шифайе в Сивас се споменава като първата структура, където е открита къщичка за птици. През османския период къщите за птици започват да се разпространяват на всякъде и да се идентифицират с Истанбул, столицата на периода. Дворци, джамии, медресета, ханове и бани, мостове, синагоги, чешми, къщи… Накратко, къщичките за птици могат да се срещнат във всички конструкции, построени за хората. Тези къщи са построени върху фасадите, където птиците ще се чувстват сигурни и ще бъдат най-малко засегнати от суровите климатични условия.

ПРЕХОД

Хората в Анадола правят контейнери за вода, макар и малки, за  животните към сградите, които строят, и се грижат за всички живи същества. В Бурса е построена бозподобна за периода си структура! Тази сграда, която е построена през 19 век за щъркелите, е известна като първата в света болница за животни. В тази сграда години наред са лекувани щъркели и прелетни птици със счупени крила. След това е изоставена на произвола на съдбата. Отваря отново врати през 2010 г. и този път започва да обслужва бездомни животни.

ПРЕХОД

Къщите за птици, които приличат на малки макетни къщички, са отражение на фина изработка и естетика. В същото време са показател за човечността защитаваща съществуването на всяко гживо същество. Тези структури построени преди стотици години напомнят за един различен свят, който днес сме забравили. Това всъщност показва, че можем да бъдем екоцентрични, тоест ориентирани към околната среда, а не егоцентрични. До нови срещи, мили слушатели!