Политически анализ

Близкият изток навлезе в период, в който напрежението между държавите в региона намаля и обстановката относително се успокои. Една от най-важните прояви на този процес бе посещението на престолонаследника на Обединените арабски емирства (ОАЕ) принц Мохамед бин Зайед ал- Нахаян в Турция и срещата му с президента Реджеп Тайип Ердоган. Наред с това продължават и преговорите между Турция със Саудитска Арабия и Египет. Наред с това ОАЕ се опитват да водят подобен процес и с Иран. Но дали този стремеж към нормализиране ще бъде успешен?

Предлагаме ви коментара на експерта на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) на Турция, Джан Аджун…                                                                                    

Посещението на престолонаследника на ОАЕ Мохамед бин Зайед ал- Нахаян в Анкара, срещата му с президента Ердоган, подписването на редица споразумения и обявяването на инвестиции за 10 милиарда долара е важен индикатор, че в Близкия изток има усилия за установяването на нов „баланс“. През последните месеци почти всички страни от региона се стремят към диалог и компромис, а не към конфликти. Обединените арабски емирства предприеха подобна инициатива не само по отношение на Турция, но и с Иран. По същия начин Турция се опитва да нормализира отношенията си със Саудитска Арабия, Египет и Израел.

И така, какво се случи и накара актьорите в региона доброволно да променят позициите си?

Тази ситуация може да бъде обяснена с няколко фактора. Първият е регионалната политика на президента на САЩ Джо Байдън. ОАЕ и Саудитска Арабия вече не получават безусловна подкрепа от САЩ. Всъщност тези страни изглеждат сериозно обезпокоени от събитията в Афганистан и поетапното изтегляне на силите на САЩ от Близкия изток. Именно поради това бяха принудени да преразгледат острите си позиции към страни като Турция и Иран. Вторият фактор е, че Арабската пролет и народните движения  загубиха предишното си влияние. Управниците на страните от Персийския залив и държави като Египет засега не изпитват никаква заплаха за оцеляването си. Следователно вече не кодират като сериозна заплаха Турция, която виждат като покровител и модел за подражание на тези народни движения. Третият фактор е осъзнаването, че никоя страна не може да бъде победител в регионалните конфликти и опосредствените войни. Освен това икономическата цена на тази борба расте всеки ден.

Всички тези фактори обусловиха насочването на страните от региона към нормализация. Все още обаче е твърде рано да се говори за трайна нормализация в Близкия изток. Остават много конфликтни зони, като Сирия, Йемен и Либия. Прагматичният характер на страните в региона, слабостта на институционалните структури, възможните глобални промени и главно възможността от промяна в позицията на САЩ продължават да създават обстановка на неопределеност.

Предложихме ви коментара на експерта на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) на Турция, Джан Аджун…