ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ 79

Лидерите на ЕС проведоха поредната среща на високо равнище в края на юни. Срещата се проведе след натоварен дипломатически дневен ред през целия месец...

1668264
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ 79

Лидерите на ЕС проведоха среща на високо равнище в края на юни. Срещата се проведе след натоварен дипломатически дневен ред през целия месец.

Предлагаме ви коментара на специалистът от Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) Джан Аджун...

Със срещите на върха на Г-7, НАТО и САЩ и ЕС през юни 2021 година трансатлантическите отношения набраха нова скорост по време на президентството на Джо Байдън. Опустошителните последици от наследството на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп все още не са преобърнати на опъки, но Вашингтон показа нов ентусиазъм да работи със своите съюзници на европейския континент.

В Европа съществуваха противоречиви чувства за укрепване на сътрудничеството с Вашингтон и то главно в областта на сигурността и външната политика. Открито се вижда, че усилията на Байдън досега не са били достатъчни за възстановяване на доверието и солидарността между САЩ и ЕС вследствие на негативното наследство от президентството на Тръмп и COVID-19. Някои спорни въпроси като това как да бъдат установени отношения с Китай, каква позиция да бъде заета по отношение на Русия и икономическото сътрудничество и координацията за възстановяването след коронавируса изглежда са отложени за да се запази положителната атмосфера в трансатлантическите отношения.

Неотдавнашната среща на върха на лидерите не обеща никакви конструктивни стъпки за Турция. Всъщност срещата на върха бе голямо разочарование за Анкара, която се готвеше да възобнови отношенията си с Брюксел. Дискурсът за позитивен дневен ред с Турция не доведе до конкретни резултати. За мнозина в Турция е ясно, че така нареченият „положителен дневен ред“ всъщност е неискрен и се използва само за ограничаване на автономните усилия на Анкара.

Заключителната декларация включваше девет въпроса относно Турция; в никоя от тях обаче Турция не се споменава като страна кандидат член. Не бяха предприети конкретни стъпки за издигане на отношенията с Турция на по-добро ниво и дори диалогът с Турция бе обвързан с определени условия.

В заключителната декларация се споменава за помощите за сирийските бежанци, но сътрудничеството по въпроса с миграцията не е стъпка характерна само за Турция. Въпреки „положителния дневен ред“ продължаващ от 9 месеца не бяха предприети конкретни стъпки за нормализирането на отношенията с Турция. Някои от обещанията на Европа са следните: либерализация на визовия режим, модернизация на митническия съюз, съживяване на процеса на членство и по-добра координация и сътрудничество в сферата на отбраната и външната политика.

Дискутирането на положителен дневен ред развълнува не само официалните актьори, но и привържениците на ЕС в гражданското общество. Този кратък период на оптимизъм бързо се превръща в разочарование поради продължаващото бавене от страна на ЕС. Някои държави-членки на ЕС може да са доволни от влошаването на отношенията между ЕС и Турция, но продължаването на негативната безизходица ще отслаби дългосрочната стратегическа позиция на ЕС. След несправедливите решения на европейските лидери по отношение на Турция, скептичните и критични гласове в Турция ще придобият още по-голяма сила.

Официалната позиция в Турция е че „положителния дневен ред“ на ЕС относно Турция е неискрен. Това ще направи подхода за сътрудничество в отношенията между Турция и ЕС по-труден, отколкото преди шест месеца, когато на хоризонта имаше надежди.

Тези, които се възползват от този неискрен подход са туркофобските кръгове в Европа и нарастващият  евроскептицизъм в Турция. Лидерите на ЕС трябва да оставят да се крият зад твърденията на гръците и кипърските гърци като оправдание за бавенето на нормализирането на отношенията с Турция. Именно поради това „положителния дневен ред“ е под заплаха. Ако този неискрен подход продължи Анкара и турската общественост може да загубят интерес и ентусиазъм за развитие на диалога и сътрудничеството с ЕС.

Предложихме ви коментара на специалистът от Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) Джан Аджун...

                                                                                  


Етикети: #ЕС

Още новини по темата