Културните съкровища на Анадола 16

Преди индустриалната революция жените в Европа и Америка са работят предимно в семейни фирми и в селскостопанския сектор. Жените се присъединяват към работната сила през 18 век, след индустриалната революция и работят на половин цена от мъжете. Успяват да се организират едва през 19 век. В Анадола обаче жените започват да работят организирано още през 13 век! Днес ще разкажем за една почти непозната тема, а именно за първата в света женска организация.

Името на тази женска организация, която е основана в Анадола през 13 век, е Bâcıyan-ı Rum, тоест Анадолски сестри... Възможността за създаване на такава женска асоциация в Анадола през 13 век изглежда нереална за чуждестранните изследователи. Те намират за нереалистична идеята за женска асоциация, която води бизнес, произвежда и продава тези продукти на базарите и подкрепя работещите жени, тъй като в Средновековна Европа жената се грижи само за семейството и децата. Мнозина, които не отговарят на тази норма са обвинявани в магьосничество и са наказвани. За западните изследователи идеята анадолските жени да участват в производството и икономиката и да са достатъчно съзнателни, за да създадат неправителствена организация изглежда нереалистична. Поради тази причина дори не проучват написаното по темата и подхождат с подозрение. Историкът Ашък Пашазаде обяснява, че сдружението Анадолски сестри не е било просто търговска организация, а че е имала и социално, културно и професионално измерение.

Изследователите отбелязват, че тази организация не трябва де се разглежда отделно от занаятчийските сдружения създадени в Анадола по време на Селджукската държава. Тези сдружения са имали много правила; за моралните ценности на търговеца, правила, свързани с ежедневието, както и разпоредби, свързани с търговията. Жените са имали важно място в социалния и икономическия живот на занаятчийските сдружения. Ахи Евран е основателят на занаятчийските сдружения, а основател на Анадолските сестри е съпругата му Фатма...

Анадолските жени първо били обучавани от занаятчиите след което се включвали в различни производствени сектори. Женските работилници и ателиета били събирани на определени базари. Жените се заминамавали предимно с тъкачество на килими, платове, плетива, бродерии и производството на копринени и памучни конци. Освен със занаятчийство жените се занимавали и с шивачество. Анадолските сестри отговаряли не само за професионалното, но и за моралното и религиозно образование на всички жени, включени в състава им, независимо дали са омъжени или не.

Първият в света женски съюз защитавал осиротели момичета, отговарял за тяхното образование,полагал грижи за осиротелите жени и помагал на жените с финансови затруднения. Основната цел на Анадолските сестри била укрепването на единството и доброжелателността сред жените.

Всички обучителни програми на тази организация са част от практическия живот. Обученията са се провеждали без дискриминация между мъже и жени, за да могат жение да израснат в професионалната сфера, да имат религиозни и морални познания и да могат да оцелеят в случай на война. Всъщност по време на монголската инвазия, Анадолските сестри участват в защитата на родината, воювайки рамо до рамо с мъжете от занаятчийската организация на Ахи ​​Евран в градове като Кайсери, Кършехир и Коня.

Някои изследователи оприличават тези смели жени от Анадола, които произвеждали при равни условия с мъжете и които при нужда  воювали рамо до рамо с мъжете на амазонките и дори твърдят, че имат еднакви корени с амазонките. Как е възможно Анадолските сестри да имат нещо общо с амазонките?

Според някои писмени източници амазонките са живеели в границите на днешната община Терме на Самсун, тоест в Анадола! Историкът Херодот ги нарича скити, Страбон също споменава за амазонките в своите произведения, Омир ги описва като „равни на мъжете“ и пише, че са участвали в Троянската война. Платон в своята книга „Държавата“ отбелязва, че около Черно море са живеели жени, които яздят коне и използват стрели и други оръжия като мъже. Тъй като за амазонките се разказва най-вече в митологичните истории, към тях се подхождаше с подозрение. Някои историци свързват амазонките, които са живели преди 2 000 години, със скитите, хетите и гърците. Днес археолозите обаче разполагат с доказателства, че жените-воини наистина са съществували! Американският археолог д-р Жанин Дейвис-Кимбъл доказа тази легенда въз основа на това, което е открива по време на разкопки в Казахстан. В гроб са открити голям брой женски скелети на възраст 30-40 години. Това, което привлича вниманието на Кимбъл обаче не са женските скелети в гроба, а стрелите и мечовете дълги над 90 сантиметра, и че някои от жените са погребани в поза, сякаш яздят коне. Тогава се заема да разследва дали тези скелети имат нещо общо с номадските казахски турци, живеещи в региона. Пробите от скелетите се сравняват с тези на местните жени; Анализите показват 99,9% съвпадение на ДНК! Американската археоложка Жанин Дейвис-Кимбъл подготвя книгата "Жени воини, амазонки" ... Гробницата на скитски жени-воини, открита в Западна Русия от изследователи на Руския археологически институт през 2019 година, е друго доказателство за съществуването на амазонките. Така легендата за амазонките се превръща в реалност. Въпреки че все още не е доказано, че амазонките са живели в района на Терме, Самсун, ежегодно в Терме се провежда фестивал в памет на амазонките, в който участват само жени, яздещи коне и стрелящи със стрели.