Културните съкровища на Анадола...

Културните съкровища на Анадола...

1637151
Културните съкровища на Анадола...

Още през античните епохи определиха атома като Най-малката градивна частица която не може да се разделя. Днес атомът не се определя като частица която не може да се разделя на други по-малки частици. Първото определение за Атома през античната епоха е направено от учения и философ Талес от Милет. Милет е античен град който се намира в днешния окръг Айдън на Турция. През тази епоха йонийците са вярвали че всичко е предначертано от страна на боговете. Но Талес, вместо да приема божествената сила като определящ фактор за явленията в света, предпочита да провежда наблюдения за да открие истината. Товоа бе може би и първата стъпка към създаването на научното мислене. Талес прояви интерес към това, какво изграждан съществата и предметите на земята. Тъй като той не е оставил писменни документи, най-достоверни документи за неговата научна дейност черпим от записите на древногръцкия философ Алистотел. Аристотел отмбелязва че Талес е определил като началото на всичко водата и е подчертал че водата се съдържа във всичко на земята. Днес знаем че това не е напълно правилна теза, но с тези свои научни наблюдения и умозаключеноя Талес поставя началото на научната мисъл която след векове открива основната градивна частица на всичко във вселената, атома.

Философите Анаксемандър и Анаксимен са също от Милет. Първото философско училище в историята на света също е открито в Милет, който се приема за центъра на античната гръцка философия. Талес, Анаксимандър и Анаксимен са представители на милетската школа. Днес Талес е известен предимно с теоремите си в геометрията. След наблюдения над водата той стига до заключението че това е средата която ражда живот. Талес води и астрономически и метеорологически наблюдения. Той не е само философ но и математик и първи воден инженер на Милет.

Анаксимандър, за разлика от Талес е записвал всички свои изследвания и наблюдения и затова днес притежаваме повече данни за него. Той отразява в писмен вид своите наблюдения и умозаключения. Не е търсил невидимите частици а водел пряко наблюдение на видимите събития на планетата. Той е първият учен който се е опитал да създаде карта на Земята и модел на вселената. Според него Земята е под формата на цилиндър и се намира в центъра на вселената.

Анаксимен от Милет от своя страна създава теорията за възникването на вселената чрез приеането на различни форми от страна на въздуха. Той е първият учен провел наблюдения над земята, водата, въздуха и огъня, които по-късно ще бъдат приети като четирите основни елемента на земята.  

Херакрит от Ефес е друг виден йонийски философ. Той твърди че вселената е в постоянно движение и промени.

Милетските философи Левкипий и Демокрит също работят над откриването на градивната частица на всичко на земята. Според тях, четирите градивни елемента на земята може да се разпадат на по-малки градивни частици. Те ги наричат Атомус, което означава неделими. Според техните тези, всичко във вселената се гради от малки невидими частици, които са неделими. Тези техни наблюдения и умозаключения постават преди 2 хиляди и 500 години основите на науката Физика.

В началото на 18 вике бе установено че атомите не са неделими градивни частици и че те могат да се делят на електрони, протони и неутрони. През 20 век бе установено че и тези частици също се делят на кварки и лептони а сега учените работят над въпроса за градивните частици на кварктите и лептоните. Научното развитие на човечеството започва в древността със желанието да се открие градивният елемент на всичко одушевено и неодушевено на планетата. Анадолският фиософ Талес от Милет се противопоставя на митологичното обяснение на произхода на живота на Земята и поставя началото на рационалното научно мислене, като по този начин допринася за създавмането на новите теореми и правила. 

Древните анадолски философи от милетската школа положиха големи усилия за да разгадаят тайните на природата и вселената. Затова Милет в днешния окръг Айдън бе назоваван център на науката и философията. Техните наблюдения и умозаключения станаха основа за откритията на учени като Нютон, Галилео, Айнщайн, които открития промениха из основи събдата на цялото човечество.

 



Още новини по темата