Културните съкровища на Анадола 4

Кога започват да воюват нашите предци за първи път? ... Това е въпрос, на който антрополозите и историците все още не могат да отговорят с точност. Информацията по тази праисторическа тема е сравнително оскъдна. Известно е, че войните започват с преминаването на хората към уседнал живот. Откритите при археологически разкопки оръжия и наранявания по скелетите показват, че хората са воювали през периода на неолита. Факт е обаче, че по онова време не е имало достатъчно население за създаване на армии.

Първоначално хората воюват за да защитят или завземат плодородни земи, а след това по различни причини като превземане на ценни ресурси, за да разширят границите на страната или да защитят мястото, където живеят. Някои мислители от античността приемат конфликтите и войната като баща на всичко, а други твърдят, че войната е жизненоважна за държавата. Някои войни са незабравими, променят хода на историята и се запечатват в общата памет на човечеството... Днес ще разкажем за една от тези войни: Битката при Кадеш. Ще разкажем не само за войната, но и за мирния договор, сключен в края на тази война, тъй като именно той прави битката при Кадеш незабравима...

Кадеш винаги е бил цел на държавите водещи експанзионистична политика, тъй като е бил важен търговски център, имал е плодородни земи и ценни природни богаства. Кадеш неколкократно през годините е преминавал под управлението на  Египет и хетите. С други думи, двете държави винаги са искали да имат думата в тази страна. Хетите са искали да контролират важните точки по търговските пътища. Целта на Египет е била да завземе богатите мини в анадолските земи, което прави войната неизбежна. Битката при Кадеш заема своето място в историята като война на двете най-големи армии и в която са използвани най-много колесници. В края на войната и двете страни декларират, че са победители.

Векове след тази война са проведени редица проучвания по много теми като военната стратегия, структурата на армиите, големината, значението на оборудването и разузнаването, а битката при Кадеш се преподава във военните училища. Разбира се, тази война е много важна, но това, което я прави още по-важна, е мирният договор, сключен след нея. Кадешкият мирен договор е първият известен писмен договор. Този договор съдържа не само клауза за пакт за ненападение, но и задължения за взаимопомощ в случай на нападение от трета страна.

Договорът първоночално бил написан върху сребърни плочи на акадски език. По-късно е преведен на хетски и древноегипетски език. Въпреки че оригиналните текстове са изгубени, днес в Египет е открита реплика изсечена по стените на храм. Друго копие е открито при археологическите разкопки през 1906 година в хетската столица Хатуша намираща се в Боазкьой, Чорум. Днес глинените плочи от Хатуша, които са включени в Международният регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света” се експонират в археологическия музей в Истанбул. Клаузите на договора от Кадеш формират основата на днешните международни мирни договори и модерната дипломация. Именно заради това реплика на глинените плочи е изложена в централата на ООН в Ню Йорк.

Този договор, подписан между двете големи военни и политически сили за периода, хетската и египетската държави, не е само първият писмен договор в историята, но и първият писмен договор с печат на жена. До печата на хетския крал е печата на кралицата. Днес печатът на хетската кралица Пудухепа открит в могилата Гьозлюкуле в Тарсус се експонира в музея на Адана. След битката при Кадеш, кралицата започва писменна дипломация между двете страни. Експертите проучили тези клинописни писма, отбелязват, че благодарение на Пудухепа, двете страни от вражески са се превърнали в приятелски.

Хетите са пет хилядолетната древна цивилизация, една от най-важните цивилизации не само на Анадола, но и на световната история. Оказват силно влияние върху митологията, езика, религията, политиката и търговията на Европа и Близкия изток и са пионери по редица въпроси като правото и държавната организация. Хетите обработват минералите и постигат голям успех главно в изработката на висококачествени железни изделия и в оръжейните технологии; Създават силни армии и по този начин установяват контрол над средиземноморските търговски пътища и получават превъзходство в Анадола. Хетите отдават приоритет на правата на жените, създават правен социален ред, изграждат великолепни градове и монументални произведения на изкуството.

Хетите са цивилизация, която поставя подпис под редица новости. Хетите създават първата организирана държавна структура и създават първия известен парламент в историята...  Хетите заменят Кодекса на вавилонския цар Хамурапи основаващ се „принципа за еквивалентност на възмездието“ с правото на компенсациите. Тяхното разбиране за правото от преди около 3 500 години е в основата на днешния правен подход.

Хетите създават парламент, който наричат ​​„Панку“ - според някои източници „Панкуш“ и по този начин полагат основите на демократичното управление. „Панку“ означава „Императорски съвет“. Въпреки че страната е управлявана от членовете на кралското семейство, решенията на „Императорския съвет“ са се  гласували от членовете на съвета. Императорският съвет пък е контролирал решенията на краля. Някои от вас може би ще кажат, че тази система всъщност е първата версия на Магна харта- Великата харта на свободите, ограничаваща правомощията на краля в Англия. С други думи, хетите са поставили основите на „парламентарната монархия“, която е държавната форма на управление във Великобритания, Испания, Холандия, Япония и много други страни.