Бележки от Узбекистан...

Бележки от Узбекистан...

1193072
Бележки от Узбекистан...

Заглавието наднешната ни рубрика може да бъде „По следите на изчезналата цивилизация” но предпочетох да я озаглавя „Бележки от Узбекистан. Освен това, не можеше да се озаглави и „Загубеното просвещение” защото просвещението и рационализмът откъснаха западния свят от традициите им и създадоха днешния западен свят, с империализма и робовладечлечството му.

Узбекистан бе домакин на симпозиум организиран със сътрудничесвото на ТИКА, университета Сабахаттин Заим, Анкарския център за идеи и изследвания и Узбекистанския национален университет. Това са земи които нашите предци са насупнали преди над хиляда години и пристигането в тази страна предизвиква у нас, турските граждани различни чувства. За съжаление информацията за Узбекистан, и като цяло за Централна Азия е много ограничена и голяма част от източниците не се намират в Турция.

Узбекистан, и като цяло регионът наречен Централна Азия в миналото бе известен под името Туркестан. След съветската окупация, този район бе разпокъсан на различни микрорайони под различни имена. Благодарение на президента Тургут Йозал, Турция се започна отново със своите братя в Туркестан, след разпокъсването на Съветския Съюз. И дори бяхме останали изненадани че има народи с които споделяме обща история и минало и които все още пазят тази своя история и своите традиции.

Несъмнено е много важно да познаваш миналото и да помниш събитията оказали въздействие над историческото ти и обществено развитие. С настъпването на периода на националните държави, Османската империя се разпокъса на 52 отделни държави. Но вместо да се отправя възхвали за миналото, трябва да се приеме реалността и да се остановяват близки връзки с тези страни, подобно на Общността на британските нациии и на Съюза на френско говорещите народи.

Ташкент ни посрещна с прохладен пролетен дъжд. По време на пътуванията ни в Ташкент, Самарканд и Бухара разрбахме че Узбекистан е страна с богата природа, широки пътища, красиви паркове, добре съхранени исторически сгради. Почти никъде не се виждаха високи небостъргачи. Историческите райони на Ташкент, Бухара и Самарканд са като музеи на открито. Направено е било всичко необходимо за съхраняването на историческата мозайка на градовете, въпреки някои сиви сгради от съветския период, които навяват трагични спомени.

Най-голямо впечатление в Узбекистан предизвикват медресетата. През 15ти век тези земи са били огнище на наука и култура и това показва че просвещението не е нещо характерно само за западния свят.

Медресето Кукелдаш от 16ти век, е разпространявало наука и просвещение в период в който в Европа все още не е имало дори и организирани университети.

Площадът Регистан в Самарканд предизвиква заслужена възхита и през 2011 година той бе включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. На площада се намират медресетата Кюллийе, Улуу бей, Ширдор и Тилкари. Медресето Улуу бей е било построено по нареждане на 4тия султан на тимуридската империя Улуу бей, през 1420 година. Той лично е преподавал тук математика и астрономия и медресето се е приемало за един от най-реномираните университети от периода.

От стотиците медресета в Узбекистан, само медресето Кулкедаш в Ташкент и медресето Мир Арап в Бухара продължават образователната си дейност. В Турция, са закрити за съжаление всички медресета. А университети като Оксфорд и Харвард продължават образователните си дейности в своите исторически сгради. За да бъде запазена традицията, е необходимо медресетата в Турция да бъдат бвързани към университетите и да бъдат отворени за образователна дейност.

Предложихме ви драги слушатели коментар на декана на факултета за политически науки на университета „Йълдъръм Баязид” Професор Дкотор Кудрет Бюлбюл.


Етикети: #Узбекистан

Още новини по темата