Кризата с С-400...

През последния период в САЩ се отправят остри критики към Турция поради руските зенитни комплекси С-400 и критиките й за американската подкрепа за терористичната организация ЙПГ в Сирия, и дори се поставя под дискусия членството й в НАТО.

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс заяви че Турция трябва да реши дали да остане члбен на най-силния в историята на света воене пакт или пък с невнимателните си действия иска да нанесе вреда на този съюз. В отговор, вицепрезидентът Фуакт Октай каза че САЩ трябва да решат дали ще останат приятели на Труция или пък ръка за ръка с терористите ще отслабят отбраната на Турция и ще нанесат вреда на сигурността на един съюзник в НАТО.

Трябва да отбележим че критиките във връзка с членството на Труция в НАТО се отправят само от САЩ. След разгрома на фашистките страни в Европа, бе учреден алиансът НАТО с цел запазването на мира и демокрацията в света. Турция искаше да стане член на пакта поради откритите амбиции на СССР към проливите и заплахите й по адрес на Турция. НАТО изигра и важна роля за прехода към демокрация в Турция.

В периода на Студената война НАТО бе гаранция за Труция срещу заплахите на страните от Варшавския пакт.

НАТО даде голям принос за Турция, но също така и доста навреди на страната ни. Военният преврат от 1960 година бе станал с мълчаливото одобрение на САЩ и НАТО. Организации подобни на Гладио в Италия, бяха открити и в другите страни членки. Известна е и подкрепата на САЩ  за извършителите на военния преврат от 1980 година. Като последно има връзки между САЩ и терористичната организация ФЕТО която организира осуетения опит за преврат от 15 юли.

Турски военни сили взеха пряко участие в редица военни конфликти и операции на НАТО. Турски сили участваха в Корейската война. Труски войски участват в операцииите на НАТО и в Афганистан, където през 2012 година падна турски транспортен хеликоптер и загинаха турски военнослужещи. Но най-важния принос на Турция за НАТО е законността която придава на операциите на алианса специално в мюсюлманските страни. НАТО се обвинява като наследник на кръстоносците в редица мюсюлмански страни и присъствието на Турция в алианса смекцава този имидж.

В началото на 20тия век главните световни сили бяха Великобритания, Франция, Германия, САЩ, Русия и Османската империя.

В началото на 21вия век отново много от тези страни запазиха този свой статут, като към тях се присъедини и Китай. На мястото на Османската държава дойде Турция.

Турция е страна учредител на НАТО и е единствената мюсюлманска страна в алианса. Фактът че тя бе поканена да поеме заедно с Испания съпредседателството на Алианса на цивилизациите е показател за значението което има.

Затова тя не може да се оценява като един маловажен член на НАТО. Турция дава много голям и важен принос за НАТО, много по-голям в сравнение с Гърция, Италия и други европейски страни. Без Турция НАТО няма да може да даде важен принос за глобалния мир.

Осъзнавайки това свое ключово значение Турция води контакти и с НАТО и с Русия.

Някои среди твърдят че НАТО е незаменим за Турция, поставяйки на преден план подкрепата на алианса срещу Русия и другите регионални страни. Но не трябва да се забравя че приносът на Турция в миналвото в противостоянието на НАТО с Русия бе много голям. Алиансът оказваше помощ и подкрепа на Труция поради нарастващата заплаха на тази страна за страните членки. Тоест, дори Туриця да не бе член на НАТО, алиансът щеше да оказва помощ и подкрепа срещу руската заплаха. Например днес Индия не е член на НАТО но САЩ оказват голяма помощ на тази страна срещу китайския експанзионизъм.

Туриця естествено трябва да продължи членството си в НАТО, но не трябва да се очаква тя да остава безмълвна, поради това че е член на алианса, пред опитите на САЩ за създаването на терористични държави по границите й.

В НАТО или извън алианса, Турция е способна да чертае своята политика. Но алиансът ще загуби много ако загуби Турция.