Промени в погледите към политиката на запад...

В западните страни, интересът към политиката постепенно намалява и губят значение и традиционните леви и десни партии от центрицата. Днес във възход са расистките партии които много бързо намират подкрепа и сред избирателите. През 2017 година Макрон бе избран за президент на Франция без да е член на нито една политическа партия а само заставайки начело на движението Напред. Става ясно че това движение напред продължава днес във Франция и с движението на жълтите жилетки.

Броят на избирателите гласуващи на изборите в западните страни също намалява паралелно на намаляването на интереса към политиката. Участието в изорите за евродепутати е намалял от 67 процента през 1979 година до 40 процента днес. Подобно е положението с участието в изборите и във Франция. Участието в президентските избори през 2017 година бе 65 процента и това е най-ниското участие от 1969 година насам. На първия тур Макрон бе получил 23 процента от гласовете а лидерът на националистите Марин Льо Пен бе получила 21 процента. На втория тур Макрон спечели с подкрепата на 66 процента от общо 65те процента избиратели участвали в изборите. Льо Пен получи 34 процента от гласовете.

Участието в изборите през 2018 година в Турция бе над 87 процента. Това високо участие в изборите е показател за доверието което избирателите изпитват към политическите си партии като път за подобряването на положениетов страната. Някои политолози обясняват намаляването на участието в изборите в западните страни с нарастването на благоденствието. Нарастването на благоденствието намалява очакванията от политическата власт, но това не може да обясни намаляването на участието в изборите във Франция. След като западните страни не постигнаха исканите цели от процесите на глобализация, започнаха да се превръщат в антиглобални сили. Икономиката на тези страни навлезе в етап на стагнация. Нарастването на влиянието на расистките партии и увеличаването на уличните протести не може да бъде обяснено с повишаването на благоденствието.

Също така обаче и нарастването на броя на неправителствените организации и дружества води до намаляване на участието в изборите и на интереса към изборите. Роля има и развитието на комуникационните технологии.

Не трябва да се пренебрегва и фактът че нарастващите обвинения за корупция срещу политиците предизвикват гнева на избирателите и водят до отказ от участие в изборите като реакция срещу корумпираността на политическата система.

Безсмислените, безцелни и нелогични изявления във външната и вътрешната политика също играят роля за загубата на интерес към изборите. АС и страните членки на съюза често отправят критики към другите страни в света относно човешките права и демокрацията но лидерите на тези страни, не се поколебаха да организират среща ЕС-Арабска лига в Египет, само дни след като военната хунта на Сиси в тази страна екзекутира девет младежи. Тези страни не отправиха нито една критика по адрес на Сиси. Всичко това показва че позициите на ЕС по външнополитическите въпроси не предизвикват никакво доверие.

Във Франция, ксенофобията, ислямофобията и антисемитизмът поставят ограничения над лимните свободи на гражданите но същевременно и правото на изразяване на мисълта в тази страна се възприема вече като проява на антисемитизъм, която показва че са се загубили границите между свободите и правата. Критиките по адрес на ционизма се възприемат като нарушение на човешките права, което е твърде странно.

Макрон дойде на власт във Франция поради загубването на силата на левите и десните центристки партии. Жълтите жилетки продължават протестите си и досега има над 10 убити и хиляди ранени.

Въпреки загубата на интереса към изборите, се наблюдава нарастване на интереса към уличните протести и демонстрации. Това предизвиква сериозна криза за политическите партии. Плитическата система във Франция е пред една сериозна неопределеност, а това създава опаснот за целия свят.

Нарастването на влиянието на расистките партии създава заплаха за бъдещето на демократичната система. И със загубата на влияние на центристките партии, карйно десните партии получаватвсе по-силно влияние.

Френските политици трябва да оставят настрана постоянните критики срещу другите страни и прекратявайки империалбистическите си традиции трябва да обърнат внимание на положението в страната защото ако френското общество изгуби надеждата в прмяната по законни пътища, може да прибегне до промяна посредством недемократични методи.

Предложихме ви коментара на декана на факултета по политически науки на университета Йълдъръм Баязид Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.