Европейската история и турците-36

Периодът или Епохата на Лалето е период на мир по време на управлението на османския султан Ахмед Трети в Османската Държава, в който се предприемат опити за обществени, административни и военни реформи по западен образец. Епохата на Лалето обхваща един 12 годишен период, от 1718 до 1730 година. Въпреки че обхваща един краткотраен период от османската история, той представлява важност с оставените в наследство резултати. Важните исторически личности от този период са султан Ахмед Трети, садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша, видния държавник и политик Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и и Патрона Халил.

Султан Ахмед Трети управлява в продължение на 27 години, от 1703 до 1730 година. Този период може да бъде разделен на два етапа-първи етап на военни походи и втори, мирен етап на културни, административни, обществени и военни реформи.

През първия, 15 годишен период на управлението си Султан Ахмед Трети води войни с Русия, Венеция и Австрия с цел възвръщане на териториите загубени с договора подписан в Карловац през 1699 година. Под влиянието на шведския крал Карл 12, Султан Ахмед Трети обявява война на Русия и разгромява руската армия в сражението при Прут през 1715 година. Османската армия побеждава и венецианските наемници в Пелопонес. Воната от 1718 година с Австрия приключва обаче без да е постигнат съществен успех. Османската държава подписва с Австрия Пожаревскияь договор, с който отново губи територии. След подписването на този договор за Османската държава настъпва един мирен период, тъй като Австрия и Русия са заети с други проблеми в Европа. Този период е назован и Периодът на Лалето.

След Султан Ахмед Трети, най-видната личност от Периода на Лалето е садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша. Той постоянно се старае да осигури на султана възможност за забави и приятно прекарване на времето. През този период, са били селекционирани 839 вида лалета, отглеждани от султана, и това цвете е дало името си и на този период. На много места в Истанбул са били създадени градини за отглеждане на лалета. Това е бил период на мир, забавления и охолен живот и за населението в империята. Започва строеж на сгради по западен образец, укрепват се крепостите и фортовете на Балканите, строят се дворци в стил барок и рококо, организират се буйни увеселения и забави за целия народ, организират се пищни гощавки със спортни състезания. Издигнати са били оранжерии в които целогодишно са се отглеждали лалета и каранфили. Същевременно, прекомерното увеличение на данъците за посрещането на разходите за тези забавления и гощавки са предизвикали постепенно реакции в обществеността в страната.

Периодът на Лалето символизира също така и изоставянето от османските управници на външната политика основаваща се на военните завоевания и възприемането на мирна външна политика. През този период в Москва, Виена и Париж са изпратени посланици, които разучават живота в западните страни и изпращат подробни доклади до Високата Порта. Един от тях е османският посланик в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Той е бил силно впечатлен от образователната система, архитектурата и от социалния живот във Франция и след завръщането си, открива първата мюсюлманска печатница. По донесени от него от Франция планове и проекти, са построени двореца Садабад и редица държавни резиденции по брега на Босфора и на Златния Рог. Сформирани са първите пожарни екипи, тулумбаджии, за да се разреши един от главните проблеми на Истанбул от този период-стихийните пожари. За да се осигури безопасно преминаване на корабите, на Кулата на Девицата в Босфора е монтиран морски фар. През този период е бил сформиран официален екип от преводачи които следят живота в западните страни. Някои турски произведения са били преведени на френски език и много западни литературни произведения са преведени на турски език. Построени са язовири за осигуряването на питейна вода за Истанбул. В Истанбул е построена Чешмата на Султан Ахмед, която представлява един архитектурен шедьовър.

По искане на султана са възстановени работилниците за производство на традиционните керамики и порцелан в Кютахя и Изник. Започва производство на киремиди и се откриват тъкачни ателиета. Писателите, учените, поетите и музикантите са били под покровителството на държавата и на заможните хора. Най-видният поет от този период е станал Недим, който същевременно е ръководил и библиотеката на двореца Топкапъ.

Мирната политика следвана от Султан Ахмед Трети предизвиква недоволството на милитаристичните среди в Османската Империя. Представителна тези групи става морякът Патрона Халил. Той получава подкрепата на бедните народни маси и на истанбулските занаятчии и търговци, понасящи финансови загуби поради прекратяването на доставката на големи количества продукти, дрехи, оръжие и други материали за армията. Същевременно и многто държавни служители, недоволни от политиката на садразамина Невшехирли Дамат Ибрахим Паша и други държавници да назначават на високи държавни постове своите родственици и приятели, също подкрепят бунта на Патрона Халил.

Бунтовниците убиват садразамина и свалят от престола Султан Ахмед Трети. Инициаторът на бунта Патрона Халил обаче също става жертва на беззаконието царящо в Истанбул преди налагането на реда и спокойствието и възкачването на нов султан на престола.