30 Август Празникът на победата и ден на ТВС

30 Август Празник на победата и турската освободителна война

30 август е датата на която турския народ традиционно празнува триумфалния край на Националноосвободителната си война. Освободителната война е започнала с окупацията на Измир на 15 май 1919 година от гръцките войски и завършила с изтласкването им от Измир на 9 септември 1922 година.30 август 1922 е повратен момент в този процес- по- специално предвид прекратяването на гръцката окупация на Анадолските земи и по принцип от провалянето на империалистическите планове на Англия, Франция и Италия.
Победата на 30 август полага основите на турската национална държава ,която се създава в края на Първата световна война. Тази война е последната война на османските анадолски мюсюлмани ,общност съставена от турци, кюрди, араби и останалите етнически и културни елементи.
Разбира се, че войната не е прекратена единствено с военната победа на 30 август, същевременно Лозанският договор, чийто преговори продължили 9 месеца от ноември 1922 до юли 1923 година,поставя окончателния край на военните действия.
Лозанският мирен договор по- късно става юридическата обосновка на обявената на 29 октомври 1923 година Република Турция. Ръководената от Мустафа Кемал Ататюрк освободителна война и мирното споразумение полагат основите на съвременната развиваща се Турция.
Предлагаме ви коментар на проф.др.Рамазан Гьозен ,преподавател в университета Мармара.
Република Турция е основана след Освободителната война от 1919-1923 година и оформилите се след това условия, които бихме изредили в три основни групи.
Това са военните действия, дипломатическата стратегия и политическа мисия и цел.
Някои турски историци и политици се концентрират единствено върху военната победа,но паралелно с тях главната стратегия на Мустафа Кемал се опира на дипломатическите и политически основи.Докато военните действия от Освободителната война са били насочени срещу гърците и отчасти срещу французите, то дипломатическите и политически усилия са водени срещу световните сили на епохата. Националноосвободителната армия воюва в Южните анадолски земи срещу френските войски, но основната борба е била срещу гръцките окупационни сили в Централен и Западен Анадол и Тракия.
Постигнатата победа във военните действия не трябва да омаловажава дипломатическите и политически измерения на въпроса. Далновидността и геният на Мустафа Кемал поддържат развиващата се под негово ръководство дипломация и политическите атаки.
Мустафа Кемал екартира първо Англия и Франция, които от самото начало подкрепят и поощряват Гърция.От една страна провежда сериозна дипломация с тях за прекратяването на войната, а от друга страна провежда сътрудничество с Русия срещу тези две страни. Договорите със Съветския съюз от 1920 и 1921 година съставляват респектиращо силово равновесие срещу Англия и Франция.
Не трябва да се пренебрегва значението на създадените контакти с британските и френски колонии и индийските мюсюлмани.Тези отношения са обезпокоили Франция и Англия и са изиграли роля за оттеглянето на подкрепата им за Гърция.
Политическата мисия и визията на войната са били указател за военната победа на турската освободителна война и дипломатическите тактики. Тази политика е показала,че новоосноваващата се държава няма да се върне назад към Османската империя,но ще действа в съотвестствие с процесите за озападяване и модернизация.
Предпочитанието към принципа на озападяване и модернизация от страна на турците има дълбоки корени, опиращи се на външната политика на османците от 18 век.За да останат на крак срещу извисяващите се западни сили и империализъм са били приложени стратегиите на Танзимата /1839-1878/,на панславизма от 1878-1908 и Младотурците от 1909-1919, но и трите не са завършили с набелязаната цел.
След поражението на османците от Първата световна война, Мустафа Кемал въвежда в сила нов,четвърти проект за националната държава.Националната държава е моделът на френската буржоазна революция и модернизма,който през 20 век обзема целия свят. Основаната след освободителната война и в следващите години Република Турция се опира на тези политически основи,което улеснява признаването и от западните страни.
Като извод ще посочим,че победата от 30 август е важен военен етап от основаването на Турция и трябва да се оценява комплексно с дипломатическите и политически измерения.Вътрешната и външна политика на Турция се е развила в тези рамки и в същността и лежи принципът „Мир в страната мир в света“.Демонстрацията на военната сила на Турция на военните паради на 30 август е за „страха на враговете и сигурността на приятелите.