Операцията в Йемен и поляризацията в Близкия изток

Операцията в Йемен и поляризация в Близкия изток
На 25 март 2015 Близкият изток стана свидетел на един от най критичните и изключителни случаи през последния период.100 бомбардировача на ВВС на Саудитска Арабия подложиха на интензивна бомбардировка столицата на Йемен Сана.Не е известно до кога точно ще продължи тази операция не е известно, но тя получи широка международна подкрепа. Осем араски страни –Бахрейн, Кувейт, Катар ,ОАЕ ,Мароко, Судан, Йордания, Египет обявиха военната си подкрепа, а други 8 страни – САЩ, Турция, Пакистан, Великобритания, Франция, Палестина, Либия и Мавритания обявиха политическата си подкрепа. В замяна на това 6 държави - Русия, Китай, Иран ,Сирия, Ирак и Алжир се обявиха против операцията.
Групирането на страните показва,че поводите за операцията са много.
Официалният, или първият повод е възпирането на разширяващите се в страната шиити- хуси възползвали се от нестабилността в Йемен.Хусите произтичат от шиитското направление Зейиди,които през 2004 година бяха организирани като опозиционно движение от Сейид Садредин Хуси. През февруари 2014 хусите превзеха парламента в Йемен и изпратиха в изгнание президента Мансур Хади.Още по- важното - хусите в нарастваща степен се сближават с Иран и получават подкрепата му. Този факт предизвика безпокойство в Саудитска Арабия и останалите сунитски страни. Саудитското кралство официално обяви, че операцията е против подкрепящия хусите Иран, а страните подръжници бяха потвърдили това изявление.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в университета Мармара.
…
Посочената по горе причина е недостатъчна за да се разбере и обясни защо се провежда операцията.Бихме посочили три макропричини за нейното провеждане.
Първата е , че същинският повод за международната подкрепа за операцията е обезпечаването на световната сигурност на петрола. Защото целта, която Хусите преследват е превземането на стратегическия пролив Баб-ел-Мандеб ,от където преминават близо 30 % от световните петролни експедиции. Също както през 19 и 20 векове и днес проливът има изключително важно стратегическо значение. Налагането на контрол върху този пролив от страна на хусите ще доведе до налагането на контрола на Иран върху световните петролни експедиции, а това е неприемливо както за големите петролни доставчици като Саудитска Арабия и останалите страни от Персийския залив, нито пък западните страни биха допуснали подобно обстоятелство.
Второ, операцията е свързана със стабилността и бъдещето на Близкоизточния район. В Близкия изток продължава статуквото установено след Първата и Втора световни войни. Арабската пролет стартира процес, насочен към промяната на това статукво. За съжаление този процес предизвика нестабилност първо в Либия, а след това и в Сирия, която нестабилност обезпокои дълбоко кралствата и режимите в района, а още повече и активизирането на изпитващите симпатия към Иран хуси. Всъщност във всички регионални страни със сунитско управление има и шиитско население,Ако и те преминат в настъпление като хусите и получат подкрепата на Иран, в целия район ще настъпят радикални промени.
Йеменската операция е първата стъпка за възпрепятстване на един подобен сценарий.
Трето ,операцията показва активизирането на Сунитския блок, който се създава от известно време насам. Крал Салман, който наследи баща си крал Абдулах съвсем наскоро проведе мащабна среща с регионалните страни и бе обявил сформирането на сунитски блок.Йеменската операция би могла да се възприеме като доказателство за появата на тази формация.
Последвалите операцията събития показват превръщането на този блок във въоръжена сила. Членуващите в Арабската лига страни веднага след началото на операцията проведоха заседание в Египет и взеха решение за формирането арабска армия. Това категорично доказва поляризацията на силите в района на Близкия изток. От една страна шиитските държави и народи водени от Иран, а от друга страна сунитски блок под водачеството на Саудитска Арабия.
Тази поляризация води до сериозни рискове, които не бива да се пренебрегват. Ако се развие безконтролен процес трябва веднага да се вземат предвид двата риска,които съществуват.Първо ,избухването на граждански войни в контекста на шиитско-сунитската конфронтация и дестабилизирането на настоящите режими. Вътрешните безредици и хаосът настъпили в Либия, Сирия, Ирак и сега в Йемен могат да се разпространят и в останалите страни. Вторият риск е вероятността от възникването на голяма регионална война между двата блока.Дори изказването на подобна прогноза има застрашителен характер ,а каква разруха биха били последиците. В тези дни, когато се отбелязва стогодишнината от Първата световна война трябва да си изведем съответните поуки. Защото основната причина за избухването на Първата световна война е подобна поляризация на силите, което е доказана реалност.
Като извод ще посочим, че който и да е риск да настъпи, йеменската операция и последвалите събития показват в какъв опасен период се намира Близкият изток.