Създадена бе първата подробна карта на мозък на насекомо...

Учените създадоха първата карта, показваща всеки неврон в мозъка на ларвата на плодовата муха и връзките между тях. В изследването са идентифицирани повече от 3000 нервни клетки.
Голям изследователски екип от Обединеното кралство, САЩ и Германия сканира мозъка на млада плодова мушица с електронен микроскоп с висока разделителна способност.

Изследването, публикувано в рецензираното научно списание Science, е най-голямата и най-сложна мозъчна карта на насекомо досега.

Картираният мозък на насекомото съдържа общо 3016 неврона.

Между тези неврони, наричани още нервни клетки, са открити 548 000 забележителни връзки.

Не е възможно мозъкът на ларвите да е толкова сложен като човешкия мозък, който съдържа 100 милиарда нервни клетки. Въпреки това учените все пак му приписват значително развитие.

"Ако искаме да разберем кои сме и как мислим, трябва да разберем механизма на нашето мислене. Ключът е да знаем как невроните се свързват помежду си", каза Джошуа Т. Фогелщайн, биомедицински инженер в университета Джон Хопкинс .

Изследването наряза мозъка на плодовата мушица на хиляди резена. Изследвайки всички тях един по един, екипът нарече получената карта „connectome“.

Наскоро изследователите постигнаха значителен напредък в картографирането на човешкия мозък и проследяването на невронната активност при мишки.

Такива проучвания обаче се фокусират върху конкретни региони тъй като технологията не е достатъчно напреднала, за да изследва връзката на мозъците на големи животни като хората.

„Начинът, по който е устроен мозъкът, влияе върху изчисленията, които може да направи“, каза неврологът Марта Златич от университета в Кеймбридж.

Досега Златич е проучил подробно мозъчната структура на личинки и попови лъжички. Но всички те имат само няколкостотин неврони.

„Всички мозъци си приличат, всички те са взаимосвързани мрежи от неврони. Мозъците на всички видове трябва да проявяват много комплексни поведения. Всички те трябва да обработват сензорна информация, да учат, да избират действия, да се ориентират в околната среда, да разпознават себеподобни, да избягват хищници и да намират храна." каза той.