Балканите-Текущи събития 88

Общите икономически проблеми пред, които са изправени балканските страни са свързани главно с баланса на текущата сметка, бюджетното равновесие и външния дълг...

813833
Балканите-Текущи събития 88

Наред с това, че съществува разлика в степента на благоденствие на балканските страни, от гледна точка на макроикономическите неравновесия има редица сходства. Общите икономически проблеми пред, които са изправени балканските страни са свързани главно с баланса на текущата сметка, бюджетното равновесие и външния дълг.

През първата половина на 90те години на 20 век всички балкански страни с изключение на Гърция бяха изправени пред хиперинфлация. В периода 1999-2016 година средните стойности на инфлацията в балканските страни бе под 10%. Единственно в Гърция не избухна хиперинфлация. За съжаление негативната инфлация в Гърция в периода 2013-2016 година бе показател за намалялото търсене и икономическия застой.

Противно на проблема с инфлацията, балканските страни не успяха да се спасят от високия външнотърговски дефицит. Поради дефицитът по текущата сметка в миналото в регионалните страни бяха избухнали различни кризи с валутния курс. В периода 2009-2016 година балансът на текущата сметка поетапно намаля, но това намаление в голяма степен се дължеше на факта, че под въздействието на икономическата криза в Гърция намалялото търсене стесни вноса.

В периода 1998-2016 година тенденцията на баланса на текущата сметка в Гърция бе сходна със средните стойности за останалите балкански страни. От гледна точка на балансът на публичния бюджет след 2004та година положението на Гърция започна да става още по-лошо от средното положение на другите балкански страни. Именно това бе и една от основните причини за икономическата криза избухнала в тази страна след 2008 година.

Според критериите от Маастрихт дефицитът на публичния бюджет не трябва да надвишава 3% от БВП. В периода 1997-2016 година балансът на публичния бюджет на 9-те балкански страни с изключение на Гърция бе между 0,5 и 4,1 %. Балансът на публичния бюджет на Гърция в периода 1997-2002 година бе все положителен, а след 2007 година стана отрицателен. В периода 2009-2011 година дефицитът в публичния бюдежет нарастна драстично. Това драстично увеличение може да бъде обяснено частично с отрицателните последствия от глобалната икономическа криза. Наред с това трябва да се отбележи, че през изминалите години учрежденията на ЕС бяха обвинили Гърция, че не е споделяла същинските данни относно високия дефицит на публичния бюджет и високите държавни дългове и след 2008 година стана ясно, че тези обвинения не са напразни и отразяват самата действителност.

В периода 2011-2016 година Гърция постигна завиден успех при посрещането на финансовите цели и подобряването на финансовите политики. В рамките на споразумението постигнато с международните кредитори Гърция щеше да бъде принудена в средносрочен план да изпълни целта за положителен баланс на държавния бюджет от 3,5%.

Един от методите, който се използва най-често за преодоляването на дефицита в публичния бюджет е външното задлъжняване. През 2016та година общият дълг на балканските страни с изключение на Гърция бе 243,7 милиарда долара. Гърция със своя външен дълг възлизащ на 506, 6 милиарда долара е най-задлъжнялата страна на Балканите. На второ място е Румъния със своя външен дълг от 101,4 милиарда долара. На последно място в класацията за 2016 година бе Косово, чиито външен дълг е 1,4 милиарда долара. Външният дълг показва размера на задължението на дадена държава към чужбина. Един от основните методи за изчисление и сравнение на дълговите позиции на дадена държава е съотношението външен дълг към БВП. Сравнението на задълженията и това, което една страна произвежда се използва за определяне на потенциала на тази страна да изпадне в ситуация на неплатежоспособност. За критичен праг се приема външен дълг, който е 80% от БВП. През 2016 година външните дългове на Гърция и Хърватия спрямо БВП надхварляха този критичен праг. От друга страна през 2016 година Сърбия, Македония, Албания и България пък бяха много близо до критичния праг.

Поради факта че през предстоящите години се прогнозира умерен икономически растеж в балканските страни е малка вероятността от значително подобряване на съществуващите макроикономически проблеми. 



Още новини по темата