Европейската история и турците-8

Историците в света постоянно си задават въпроса, как малкото турско бейство, Османското бейство, чиито граници през 14 век са били между Мраморно Море и река Сакария, се превръща за кратко време в огромната Османска Империя.

Всъщност, условията благоприятстващи създаването на Османската държава възникват още през 13 век. След поражението през 1243 година в битката при Кьоседаг срещу монголите, Анадолската селджукска държава става васална държава на Илханата, явяващ се официален представител на монголските завоеватели в региона. През 13 век на Балканите са основани Второ българско царство и сръбско царств, които за кратко време стават най-силните държави в този регион. Същевременно в Близкия Изток, в район обхващащ земите на днешна Сирия, Йордания и Египет е основана Мамелюкска държава.

След превземането през 1204 година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, Византийската Империя е разделена на три части. В продължение на 57 години столица на Византийската империя е Никея, Изник. През 1261 година Константинопол отново става столица на Византийската държава, която насочва основното си внимание към войните с държавите на Балканите. През този период възниква административен вакуум в областта Битиния, на границата между империята и Анадолската селджукска държава, и тук през 1302 година се поставят основите на Османското бейство, което за кратко време ще се превърне в световна империя.

Проведени са и се провеждат много изследвания за установяването на предпоставките превърнали Османското бейство в световна империя. Написани са много трудове по тази тема и сред авторите им можем да посочим Джозеф Фон Хаммър, Хърбърт Адамс Гибон, Фридрих Гиесе, Мехмед Фуат Кьопрюлю, Пол Витек, Халил Иналджък, Руди Пол Линднер.

Анстрийският историк Хаммър, в труда си написан през 1827 година подчертава че османските турци са се възползвали в изграждането на своята империя от примера на Анадолската селджукска държава в Анадола. Той твърди че след превземането на Константинопол и обявяването му за столица с името Истанбул, османските турци са възприели много и от държавния опит на сасанидите, аббасидите и Византия.

В труда си от 1916 година, американският журналист Гиббонс подчертава че ислямската религия е изиграла основна роля в етапа на основаването на Османската Империя. Той твърди че ислямската религия се е разпространила не само сред турците заселили областта Битиния но и сред немюсюлманските народи в този район, и по този начин е бил създаден Османски народ, който за кратко време е разширил границите на държавата си, превръщайки я в световна империя.

В труд написан през 1924 година Гиесе пък твърди че главният фактор в етапа на основаване на османската държава не са били религията и опитът на анадолските селджуки, а специфичната за турците търговска гилдия-ахилъкат. Според Гиесе, именно тази гилдия е допринесла за основаването на здравата държавна структура на османската империя. Той подчертава че в периоди на мир членовете на гилдията са отговаряли за мира и спокойствието а в периоди на война са осигурявали войници за армията.

В труда си от 1953 година, Фуат Кьопрюлю пише че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, са започнали да се преселват в Анадола и са се съсредоточили основно в Западен Анадол. Сред преселващите се турци не е имало само номади но и жители на градове, възприели заседналия начин на живот и притежаващи знания и занаятчийски опит. Спред Кьопрюлю именно тези образовани среди сред турците са осигурили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са поставили основите на Османската държава. Той също така твърди че в периода си на разрастване Османската държава не се е възползвала от имперския опит на Византия а от опита и традициите на селджукските турци.

Австрийският историк Витек, в труда си публикуван през 1937 година, твърди че Османската държава е била създадена на основата на традицията Газа-война срещу немюсюлманите. В граничните области между Византия и Селджукската държава е възникнал войнствен народ, навикнал постоянно да воюва със силния си съсед Византия. Под лидерството на религиозни лидери от селджукските градове, стичащите се тук воини започват да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански държави. Това води до бързо разширяване на границите на Османската държава в Битиния и на Балканите.

Прочутият турски историк Халил Иналджък пише през 1980 година следното за основаването на Османската държава. Той подчертава че има отчасти правдивост в тезите на Кьопрюлю и Витек и че трябва да се вземе в предвид мощната вълна през 13 век от преселващи се в Анадола тюркмени и промяната по този начин на демографската структура на полуострова.

Американският историк и антрополог Линднер отбелязва в труда си от 1983 година че важна роля за основаването на Османската държава има светогледът на тюркмените. Той твърди че племенната структура на тюркмените се различава коренно от племенната структура в другите райони по света. Турците заселили областта Битиния не са се изолирали от света посредством кръвно и расово родство, но са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от полза за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са готови да работят за благото на рода. Затова, освен преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени, те са привлекли на своя страна и голяма част от местното население.

От близо двеста години насам учените полагат усилия да установят предпоставките за основаването на Османската държава. Продължават разногласията в научните среди и относно причините за бързия възход на Османската държава. Същевремнно е общо становището че в Османския дворец се е говорело на турски език и че Османската държава е била многорелигиозна, многокултурна и многоетносна държава, подобна на сасанидската, ривската, аббасидската, селджукската и византийската империи. Османските турци са възприемали и прилагали в сферата на законодателството и държавното управление всичко което са считали за рационално и полезно, независимо дали са създадени в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят. Те са създали общи правила и ценности за всички поданици на империята и са вдъхнали в тях увереност в справедливостта на управниците си.

Именно затова за много кратък период от време, малкото Османско бейство се превръща в световната Османска Империя.

В течение на 600 години Османската Империя е властвала справедливо на Балканите и в Анадола, без да разграничава поданиците си по език, раса, религия и етническа принадлежност.

Прочутият британски историк Арнолд Тойнби подчертава че Римската Империя, Османската Империя и Британската Империя са трите най-велики в историята на човечеството държави.