Багрите на Анадола-12

В днешната ни рубрика искаме да ви опишем накратко качествата на една прочута в целия свят прода кучета с произход от Анадола-овчарското куче Кангал. Тази порода която е страшилище за вълците, вирее в община Кангал на окръг Сивас поради което и името на породата е Кангал и видът е поставен под защита.

        Анадолската овчарка или кучето Кангал е най-обособеният и чистокръвен вид куче живеещо в Анадола и е с много чист генотип. Няма исторически документи разказващи за произхода на тази порода кучета но е известно че от хилядолетия насам кучетата от тази порода са подпомгали овчарите в пасенето на стадата по анадолските земи. Разказват се различни легенди за произхода на тази порода. Твърди се че породата е възнкнала в периода на асирийците и вавилонците и е била създадена с цел стадата и населените места да се охраняват от нападения на лъвове и тигри а също така да се използват във войните като оръжие. Говори се че тази порода кучета много лесно може да победят дори и лъв. Според друга легенда, един индийски махараджа е подарил куче на султан Селим Страшни или на султан Мурат четвърти. Това куче е победило в единоборство в дворца лъв и това предизвикало огромния интерес на падишаха. По време на поход на османската армия на изток, това куче се е загубило в района на днешната община Кангал на окръг Сивас. Твърди се че породата Кангал произхожда именно от това куче. В пътеписа си Сеяхатнаме прочутият турски пътешественик Евлия Члеби описва през 17ти век кучетата от породата Кангал като Силни като лъв и с огромно телосложение. Има и друго твърдение според което тази порода кучета е дошла в Анадола заедно с османските турци и че много от съвременните европейски породи овчарски кучета произхождат от породата Кангал. В архивите на османската империя има дкументи в които се разказва как са се отглеждали и възпитвали кучетата от породата Кангал. На първия международен симпозиум за кучето Кангал организирано на 11ти юли 2003та година бе подчертано че кучетата от тази порода са били използвани от еничарите като помощници по време на мир и война. Естествено огромен интерес предизвиква фактът че въпреки това свое древно минало, тази порода кучета е съхранила чистия си генотип. Главната причина за това е че овчарите, които са се възползвали от помощта на кучетата от тази порода за охрана на стадата си, се полагали специални грижи за кучетата си и за запазването на техните качества и чистота на породата. Друга причина е че кучето Кангал е единствената порода куче което може да единоборства в открита схватка с вълк и да побеждава вълците. Кучетта Кангал изпълняват и при най-тежките метеорологични и други условия дадените им заповеди а отглеждането и грижите за тях са много по-лесни в сравнение с другите породи кучета.

        Въпреки тази своя огромна сила, кучетата от породата Кангал са много кротки и не са агресивни към хората. Особено голямо внимание проявяват към жените и децата. Но когато види вълк или усети неговата миризма, това куче се превръща в истинско чудовище. Мъжкото куче което тежи между 50 и 70 килограма и женското куче което тежи между 40 и 60 килограма и е по-гъвкаво и пъргаво, се борят заедно с вълците. Докато женското куче отвлича вниманието на нападателя, мъжкарят нанася удар с цялото си тегло по гръбнака на вълка, след което той впива зъбите си в гръкляна на поваления враг. Голямата глава, широките гърди, силната шия и силните предни крака са най-голямото оръжие на кучетата от породата Кангал и те притежават много силно развито обоняние. Куче от тази порода познва всички животни в едно стадо от 300 животни и не позволява на животни от други стада да се смесват със повереното му стадо. То е много умно и може да изпълнява и много сложни заповеди. Разбира по тона на гласа и израза на лицето на собственика си неговото настроение. Те са много верни на дълга си и могат да чакат в продължение на дни гладни жадни до животно което се е отделило от стадото докато дойде собственикът му. Кучетата от порадата Кангал са приспсобени към суровите степни условия и са много непридирчиви по отношение на храната. Могат да утолят глада си дори и с шепа навлажнено зърно. Естествено като всички кучета те много обичат кокалите и не се отказват и от месото. Първите три месеца от развитието на едно куче от породата Кангал които живеят средно 12-13 години са много важни. Черните петна около устата и ушите дават възможност те да бъдат разделени на два подвида-Карабаш и Акбаш. Кучетата от подвида Акбаш са по-малко на брой.