Европейската история и турците-35

Противостоянието между Русия и Османската държава...

Европейската история и турците-35

Северните граници на Османската Империя в продължение на векове са заплашени от Русия. Руснаците са славянски народ, но със съществени примеси на татари, скандинавци, монголи и финландци.

Славянските племена, които изграждат по-късно руския народ, са обитавали районите между река Днепър и река Дунав и земите на север от Черно Море. Славянските племена са разделени на три основни групи-Източни, Западни и Южни. Те принадлежат към индо-европейската езикова група. Източните славяни са русите, украинците и беларусите, западните са поляците, чехите и словаците а южните са сърби, хървати и словени.

Първата руска държава е основана през 8 век, след навлизането в района на скандинавски народи. През девети век вече съществува централизирана руска държава със столица Киев. През този период сред руските народи се разпространява православното християнство. Руските княжества от този период обаче са зависими от нахлуващите от Централна Азия монголи, печенези и Златната Орда, които организират постоянно набези в руските земи. С отслабването на Златната Орда, през 14 век се изгражда силно руско княжество със столица Москва. След превземането на Истанбул от турците, Русия остава единствената православна държава в този район на Европа.

Първите контакти между Русия и Османската държава са с търговски характер и започват през 15 век, с пристигането на руски търговци в град Бурса. До 1492 година връзките с Русия се водят основно с посредничеството на Кримското ханство. През втората половина на 16 век Русия завладява Казанското ханство и Астрахан и става граничен съсед на османската държава. Набезите на запорожските казаци в Полша и в граничните на османската държава с Русия области водят до влошаване на двустранните отношения. Подкрепата на османската държава за Полша, която Русия иска да анексира, също допринасят за влошаването на връзките между двете страни.

Русия се присъединява към Свещенния Съюз, основан след разгрома на османската армия през 1683 година, по време на втората обсада на Виена. До 1699 година, в продължение на 16 години се водят постоянни войни между османската държава и Русия. Русия превзема крепостта Азов на черноморското крайбрежие.  През 1699 година е подписан Договорът от Карловац с който крепостта се предава на Русия. В периода на управление на султан Ахмед Трети, 1703-1730, османската армия съумява да възстанови силата си и османската държава си възвръща голяма част от загубените с договора от Карловац територии. През 1711 година османската армия нанася много тежко поражение на руската армия в сражението при река Прут. Крепостта Азов отново е предадена на Османската империя. До 1764 година, когато е подписан договорът от Кючюк Кайнарджа, Русия остава лишена от излаз на Черно Море. В продължение на близо 30 години, от 1739 до 1768 година, османската държава не води войни с европейските държави. През този период Европа е арена на Седемгодишната война, в края на която, настъпва промяна в равновесието на силите на континента. За съжаление, през този 30 годишен мирен период, османската армия загубва голяма част от военните си специалисти и от опитните си войници, които се демобилизират. Не се предприемат и никакви стъпки за предаването на придобития военен опит на новите войници. През същия този период австрийската и руската армии, които са основната заплаха за османската държава, придобиват голям военен опит в сраженията на европейска територия и въвеждат в употреба нови видове оръдия с по-голям обсег на поразяване и нови скорострелни мускети.

Този 30 годишен мирен период свършва с обявяването на война на Русия, поради интервенцията на тази страна в Полша и дискусиите относно новия крал на Полша. Османските политици смятат че войната ще продължи най-много една година, но тя продължава осем години, от 1768 до 1774 година. Първоначално османската армия печели редица сражения, но с течение на времето тя започва да понася тежки загуби в човешка сила поради остарялото си въоръжение и неопитността на войниците и командирите. Руската балтийска флота съумява да заобиколи Европа и преминавайки през Гибралтар да влезе в Средиземно море. Тази руска флота атакува внезапно и унищожава през 1770 година османската военна флота, акостирала при Чешме. Руските сили превземат и Крим, преминават река Дунав и достигат до град Шумен. В резултат на тези поражения, османската държава подписва договора от Кючюк Кайнарджа. Кючюк Кайнарджа е село на 24 километра от град Силистра. С този договор, Крим е присъединен към Русия. Османската държава изплаща на Русия контрибуции. Руските търговски кораби получават правото на свободно плаване в Черно и Средиземно море. В Истанбул е открито руско посолство а в Бейоглу е построена руска църква. Русия се превръща в покровител на православните християни в османските земи. Русия е доволна от този договор, докато османските държавници са силно обезпокоени. Присъединяването на Крим, дава възможност на Русия през предстоящите периоди да осъществява военни нападения на Балканите. Този договор е показателен и за катастрофалното положение на Османската империя през 18 век.

През същия този период, Русия се превръща в една от главните сили в Европа. Но това бързо укрепване на Русия и разпространяването на авторитета й сред балканските народи, предизвикват безпокойството на Франция и Великобритания. Това безпокойство се увеличава след като Русия сключва съюз с Прусия.

В периода 1853-1856 година между Русия и Франция, Великобритания и Османската империя се води Кримската война. По време на войната от 1877-78 година, Русия нанася тежко поражение на Османската империя и това води до загуба на голяма част от балканските територии. Русия се превръща в страната, която играе главната роля в рухването на Османската империя.


Етикети: османска , Русия

Още новини по темата