Европейската история и турците-30

Евлия Челеби...

Европейската история и турците-30

Пътеписите са един много важен източник за опознаването на света и народите населяващи Земята. В западната литература, има много пътеписи и хроники, описващи земите, посетени от здападни пътешественици и авантюристи, и разказващи за важни исторически събития. В миналото, първите пътешественици посещаващи източните страни са били благородници, на служба във владетелските дврорци, които са носели писма до източните владетели или пък са пътували с цел събирането на информация. Преди да потеглят на път, тези служители са усвоявали техниката на описание на местата и събитията и на рисуването на картини и карти, или пък са били придружавани от лица, владеещи тези техники. Най-прочутият западен пътешественик, обиколил източните страни е Марко Поло. След 12 век, е нараснал броят на пътешествениците искащи да посетят Светите земи и Ерусалим. След 15 век, в много европейски университети е била възприета практиката, студентите, които са пред дипломиране на прекарат една или две години в източните страни и да опишат пътешествията и събитията на които са ставали свидетели, за да могат да се дипломират. Имемно на това се дължи и големият брой пътеписи разказващи за източните страни и народи. Естествено, има и много прочути източни пътешественици като Ибни Фадлан, Ибни Халдун и Ибни Батута. Най-известният османски пътешественик е Евлия Челеби.

Евлия Челеби е роден на 25 февруари1611 година в Истанбул и е син на придворен златар от абхазки произход. Всъщност самият влия Челеби твърди че е наследник на турския бейски род Джермияноглуларъ, управлявали в периода 13-15 век бейство Кютахя. За кратко време влиза в приближената свита на султан Мурад Четвърти. Като дете, остава под впечатлението на разказите, разказвани от баща му и неговите приятели за пътувания в далечни земи, и това изиграва определяща роля в насочването му към пътеписите и пътешествията. Тъй като семейството му има големи финансови възможности, получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града и посещава град Бурса. След това посещава по морски път Трабзон и Крим. След бурята, която преживява на връщане от Крим, Евлия Челеби избягва да прави морски пътувания. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме ("Книга на пътешествията" или "Пътепис").

През 164 година той участва в похода към остров Крит и описва превземането на крепостта Ханя. През 1650 година пътува на изток и посещава Тебриз, Азербайджан и Грузия. След като неговият родственик Мелек Ахмед Паша става садразамин, тоест първи министър на султана, той получава много силна подкрепа и това спомага за реализирането на плановете му за далечни пътешествия. В пътеписите си Евлия Челеби отправя и критики по адрес на грешките в държавното управление. По време на продължилите близо 50 години пътешествия, Евлия Челеби посещава голяма част от османските земи като Сриия, Палестина, Египет, Крим. Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. Посещава и Пелопонес, Комотини, Охрид, Тирана, Белград, Албания. Освен това той пътува и в Бохемия, Швеция и Холандия, Унгария и Виена. Във Виена е приет и от император Леополд Първи. И с негово разрешение посещава Дания, Холандия и Бранденбург. Присъства и във втората обсада на Виена през 1683 година. Често, в рамките на тези свои пътешествия, Евлия Челеби поема ролята и на специален пратеник на султана или пък става член на султански делегации. Творбата си „Сеяхатнаме” Евлия Челеби приключва в последните години на живота си, които прекарва в Египет.

Тази негова творба дава много големи сведения за социално-политическия и икономически живот на Балканите, в КавказИран, Анадола и Европа. Той описва и ежедневието на хората в местата които посещава, техните традиции, дрехи и вярвания и дори подготвя малък речник на основните думи, използвани в страните които е посетил. Неговата натура намира и отражение в творбата, която е написана със свободен и непринуден език и с широко използване на епитети, с което привлича вниманието на читателите.

Творбата на Евлия Челеби представлява важен източник на знания за Европа и Османската държава през историческия период в който той живее и е сред най-важните пътеписи в света.


Етикети: Европа , история

Още новини по темата