Европейската история и турците-23

Хайреттин Барбароса...

Европейската история и турците-23

Най-прочутият турски мореплавател от 16-ти век е Хайреттин Барбароса. Той е син на турско семейство, което се преселва от Вардарска Яница на остров Митилини. Баща му се е казвал Якуб, а братята му са се казвали Исхак, Иляс и Оруч. Истинското име на Барбарос Хайреттин паша е Хъзър. Брят му Оруч е също един от прочутите турски адмирали и мореплаватели. Той е водел търговия в Средиземно Море и е завладял територии в днешна Северна Африка, по-точно днешен Алжир. Испанските мореплаватели са назовавали Оруч, известен с прозвището Баба Оруч, като Барбарос. Баба Оруч загива в сраженията в Алжир с испанците, но неговото място като бей на Алжир е поето от Хъзър. Испанците са го назовали също с прозвището Барбарос. Хъзър Реис се присъединява към армията на султан Селим Страшни по времче на войната му за завладяването на Египет и получава голямата признателност за султана за приноса му за военните победи на османската армия и флота. Постепенно, в западните страни той се прочува под името Хайреттин Барбароса.

Хайретнин Барбароса развива най-активна дейност при управлението на султан Сюлейман Законодателя. През 1533 година той пристига в Истанбул по покана на султана, и е назначен за адмирал на османската бойна флота. Това негово бързо повишение е показател за това, колко голямо значение се е отдавало в османската администрация на личните заслуги. Хайретнин Барбароса е владеел гръцки, арабски, испански, италиански и френски езици. Той се превръща в главното оръжие в реализацията на целите на османската империя за прекратяване на морското надмощие на венецианската и испанската флоти в Средиземно море. Като млад, той участва в походите на своя брат Оруч Реис и затова познава много добре Средиземно море. През 1534 година командваната от него османска флота организира набези в италианските градове Регио, Сперлонга и Фонди. Участва в неупсешната обсада на остров корфу през 1537 година. През 1538 година той присъединява към османската държава 28 острова в Егейско море, които отнема от ръцете на венецианците, и по този начин нанася силен удар върху морската мощ на Венеция и налага османското върховенство в източната част на Средиземно море.

Изправените пред тази нова заплаха западни страни, под лидерството на римския папа, събират кръстоносна флота в която са включени испански, венециански и португалски бойни кораби. Командването на обединената христианска флота е поето от испанския адмирал Андрея Дория. През 1538 година османската и обединенанат християнска флоти се срещат в залива Превеза. Дясното крило на османската флота е командвано от Тургут реас, лявото крило от Салих реис, а Хайреттин Барбароса поема командването на централната група. Сражението завършва с пълна и съкрушителна победа на османската флота. Роля за тази победа изиграват пълководческите способности на Хайреттин Барбароса. По негово искане, османската флота е съставена от кораби с гребла, които са по-слабо повлияни от вятъра и са по маневрени. Освен това османските кораби са били снабдени с по мощни оръдия и на тях са били базирани за първи път специално обучени пехотни подразделения, известни днес като морска пехота, а също така са били подготвени и специални антиабордажни команди. Християнската флота е била снабдена с тежки ветроходни галери, които са били слабо маневрени. Хайреттин Барбароса се изтегля с леките си кадърги в плитките води на залива Превеза и изчаква затихването на вятъра, с което лишава християнските кораби от възможност за маневриране. С устремна атака османската флота потапя тежките християнски галери и обръща християнската флота в паническо бягство. С тази важна победа, се утвърждава и османското господство в източната част на Средиземно море.

През 1570 година, след превземането на остров кипър от османските войски при управлението на султан Селим Втори, се събира нова обединена християнска флота в която се включват кораби от Венеция, Испания и Ватикана. През 1571 година християнската и османската флота се изправят един срещу друг в Лепанто. Същевременно, адмиралът на османската флота Хайретнин Барбароса почива през 1546 година. Османската флота при Лепанто е водена от Али паша а кръстоносната флота е водена от извънбрачния брат на испанския крал Филип Втори, Дон Хуан. В сражението при Лепанто от 7 октомври 1571 година, османската флота претърпява тежко поражение. Роля за това поражение изиграва упоритото нежелание на османските адмирали за модернизиране на бойната флота и на въоръжението му. Голяма роля за тази победа изиграват 6 венециански тежки галери снабдени с оръдия по двата борба и на носа и кърмата и тежките аркембузи с голяма далнобойност, с които са снабдени екипажите на християнските кораби. Освен това, западните адмирали много добре анализират силните и слаби страни на османските бойни кораби. Един от участниците в това сражение е и прочутият испански писател Мигел Дьо Сервантес, автор на „Дон Кихот”. Въпреки че в сражението при Лепанто, османската флота е почти напълно унищожена, поради неразбирателства, евпропейските страни не съумяват да се възползват пълноценно от тази победа. Само за една година, османската империя възстановява напълно своята военноморска флота и европейските флоти остават отново изправени пред силна и модернизирана османска бойна флота.

Победата от Лепанто обаче разтърсва възцарилото през 15 век в Европа вярване за непобедимостта на османската армия.


Етикети: Барбароса

Още новини по темата