Европейската история и турците-16

Епохата на Мехмед Завоевателя...

Европейската история и турците-16

Фатих Султан Мехмед, Завоевателя, се различаваше по характер, светоглед и възпитание от предходните османски владетели. Той положи усилия за да се превърне във владетел не само на мюсюлманите и турците в границите на империята му, но и на християнското, еврейско и друго население в завладените земи. Той бе готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е готов да приеме неговото покровителство. След завладяването на Истанбул, султан Мехмед Втори се превърна според тогавашното разбиране и в пряк наследник на Западната Римска Империя и затова предприе някои опити за да завладее Италия и за да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за завладяване на Западна Европа, султан Мехмед Втори установи контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което подтикна западните европейски владетели да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни страни. Именно това доведе и до началото на епохата на Великите географски открития и постави основите на бъдещата колониална Европа.

За разлика от предходните османски и европейски владетели, султан Мехмед Втори, Завоевателя, призна след завладяването на Истанбул много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той разреши на православните християни, евреите, арменците и католиците свободно да изповядват религията си и дори да основат свои патриаршии в Истанбул. За върховен религиозен представител на православните християни, който бяха най-многобройната след мюсюлманите религиозна общност в Османската Империя, бе приет гръцкият фанариотски патрарх. Гръцката Фанариотска Патриаршия остана като единствен върховен представител на православните християни в османските земи до рухването на османската държава. Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на немюсюлманските общности в империята, бе в разрез с тогавашните религиозни разбирания царящи в Западна Европа през средновековието. Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери за това как католическата религия е репресирала представителите на другите религии. През 11 век, Римският Папа наложи на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството. Създадени бяха инквизиционните съдилища, които подлагаха на гонения и репресии всички, които не желеха да се подчиняват на църковните канони и на волята на римския папа. Римския папа обяви инквизиционните съдилища за свещенни съдилища борещи се с враговете на божието слово. Изправяните пред тези съдилища бяха наказвани със смърт на клада, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните, но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания станаха жертва на инквизицията. В течение на 15 век в Европа бяха изгорени на клада над 15 хиляди души.

Всъщност, първият кръстоносен поход организиран от римския папа не бе срещу мюсюлманите, а срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последваха кръстоносни походи срещу мюсюлманите.

Католическата църква раздаваше срещу пари документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните и им гарантират място в рая. Това бе предизвикало остри критики и в Европа. Толерантното отношение на османските турци към християнското население на завзетите Балкански земи постави под въпрос действията на папския престол. За 6 годишен перид, папския престол бе пренесен от Рим в Авиньон. Започна периодът на Великата западна схизма. През този период лидерите на римо-католическата църква останаха под силното влияние на френските крале. Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим и назначиха свой папа в Авиньон. Това предизвика двуглавие в католическата религия. Римския папа анаемосваше привържениците на авиньонския, който от своя страна обявяваше за греховници и неверници привържениците на римския папа. Организираните църковни събори не успяха да разрешат проблема. Германските и английски владетели създадоха своя полуавтономна от папството църкви. В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14 век, също не съумяха да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължиха и конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия отне живота на милиони хора. Германия и Италия бяха разпокъсани на градове държави и на малки княжества. През този период обаче започна да набира сили урбанизацията. Градове като Флоренция, Венеция, Геноа, Париж, Лондон се превърнаха в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединиха в търговски съюз наречен Ханзенска лига. Франция и Англия се превърнаха в силни централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си структурата на еничарските корпуси, основани от османските турци още преди един век. Италианските градове-държави, кито контролираха голяма част от търговията между запада и изтока благодарение на близките връзки с османските турци, забогатяха. Неподходящите за изчислителни работи римски цифри бяха изместени от използваните от османските турци по-практични арабски цифри. Въвеждането на десетичната система и на нулата, взаимствана от османците, улесни изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се превърна в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини, и венецианската златна монета дукати, станаха основните парични единици през 14 и 15 век в Европа. През 15 век, Римският папа отново възстанови влиянието си над християнските владетели в Европа. С началото на епохите на реформите и ренесанса, в европа се разпространиха и античните идеи и изкуства и заедно с християнската религия се създаде нов синтез, който изгради и съвременната европейска култура. В много университети в Европа започнаха да се поставят на бял свят идеите че християнска Европа трябва да се обедини за да спре османското настъпление. Походът на Фатих Султан Мехмед, Завоевателя в Италия и превземането на Отранто, подтикнаха европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания започнаха война за прогонването на емевидите мюсюлмани. Същевременно, бе възприето и становището че трябва да се възприеме благосклонна позиция и към различните секти в християнството. Започна процесът на реформи, който промени из основи някои от принципите на християнската религия.


Етикети: султан , Фатих

Още новини по темата