Багрите на Анадола-11

През 1967ма година, село Гермир прозвучава гласът на телляла, който селяните са чували преди само по време на рамазана-всички да чуят, скелянката ни Елия Казан пристигна в селото. Всеки който иска да се срещне с нея да се събере на селския площад. Обграденият с полуструтени каменни стени селски площад се напълва за няколко минути с хора. По теснте улички водещи към площада се стичат хора с усмивки по мургавите си обгорели от слънцето лица тъй като в селото е пристигнал един бивш техен съселянин който е станал голям майстор на киното. Елиа Казан посреща селяните и се здрависва с всички от тях-здравей чичо Али, Как си Мустафа Ага, Как вървят работите Вуйчо Хасан. Той познава възрастните в селото по име и по род а те познават дядото на Елиа Казан. Разказва се че дядото на Елиа е бил известен в Кайсери под прозвището Казанджъогулларъ. Презимената на повечето от християните живеещи в Кайсери и в Гермир са станали турски. Презимето Казан е съкртено от Казанджъогулларъ. Мйката на Елиа Казан произхожда от род от Гермир. Родът й се нзоввал Шишманогулларъ. В Гермир са имали голям конак с кладенец пред него. Сега на мястото на коната има празн незастроена площ но кладенецът си стои на мястото. Чичо Али който е на 82 години много добре помни майката на Елиа, Елени. Елиа Казан се отбива в селото този път във връзка с един филм кйто ще заснеме в Турция. Тема на филма е животът на чичото на Елиа. Историята във филм започнва в конака на рода Шишманоглулларъ в село Гермир.

        След кратък разговор със селяните събрали се на площада Елиа Казан се насочва към дома на майка си но на неговото място стоят само празен двор и един кладенец. Тук той иска да построи един нов конак, по подобие на стария. Но затова трябва най-напред да научи как е изглеждал старият конак. Запитва Чичо Али-как изглеждаше къщата на майка ми. Чичо Али кзва-ами бе доста голяма. На залез слънце Елиа Казан напуска селото отнасяйки със себе си три неща-една кукла, запис на песента на селото и молбата на селяните за чешмата в селото.

       В днешната ни рубрика ще посетим град Кайсери който в течение на 6 хляди годишната си история е бил винаги важен търговски и културен център. Ще посетим и село Гермир в община Меликгази. Смисълът на името Гермир на старотурски е светло, слънчево селище. На гръзки името е Кермириа но не се знае какво означва в превод. На арменски, името Гармир означава Червен. Разказва се че е било дадено това име поради червеникавия цвят на камъка който се е използвал в строежа на жилищата. Гермир напомня повече рзпложени сред стръмните скали руини от римския период. Зад каменните къщи са разпложени големи църкви. В миналото Гермир е било голямо серище и са работели седем ателиета за фес. В дворовте на триетажните къщи е имало фонтани и градини с цветя. Няма конкретни данни за създаваето на това селище но е известно че от 750 години насам турци, арменци и гърци са живели заедно. След рзмяната на население в края на национално-освободителната вйна, тук са останали само турци. В селото има 6 джамии, две гръцки и една арменска църкви. Най-добре запазената църква е гръцката църква Паная разположена на хълм властващ над селото. Църквата е била използвана до балканскат война. Куполът на църквата с формата на елипс е монтиран без да се използват спояващи мтериали. Стените на църквата която е подкрепяна от силни трегерни и напречни колони е измазана с хорлосан който се изготвя от смесване на вар, слама, козя вълна и белтък на яйце. Всички стенописи на църквата са се изтрили. Гръцката църква Свети Тодор и арменската Сурп Стефанос са в доста лошо състояние.

       Гермир е полуразрушено селище които търси спомена за миналото си културно величие. Днес в селото не са останали и следи от миналото благоденствие и богатство. Много исторически обекти са станали жертва на търсачите на съкровища. Живеят със спомена за миналото историческите църкви и конаци. Повечето от старите каменни къщи на Гермир са в много лошо състояние. Има стари къщи в които продължават да живеят семейства. Населението на Гермир проявява огромно гостоприемство. Живеещите в старите къщи отврят вратите си за гостите и им показват специфичните таванни украси и стенописите като ги гощават с айран и чай. В миналто Гермир е било най-важното място в Централен Анадол за производство на Безир. Все още тук рботя около 30 работилници за безир. На безира се дължи и фактът че все още някои от стенписните рисунки и украшенията по стените на къщите и църквите са се запазили в добро състояние.