Европейската история и турците-28

Връзките между Османската империя и Венеция...

Европейската история и турците-28

Един от главните опоненти на Османската Държава, в разширяването на границите й на запада е била Венеция. През този период Венеция е бил град-държава в Италия, и до превземането му от Наполеон Бонапарт през 1797 година е запазил този свой статут в продължение на близо хиляда години.

Благодарение на силната си морска флота и на търговските връзки установени с изтока, тя е осигурявала търговията между изтока и запада и е придобивала много големи печалби. Венеция е разполагала и със свои търговски колонии в Черно Море, Средиземно Море, и посредством тях е транспортирала стоките от Азия и Африка в Европа. Преди Османската държава, венецианците са търгували и със Селджукската държава и с турските бейства в Западен Анадол. Те са установили търговски отношения и с мамелюките в Египет, татарите в Крим и арабите в Западна Африка.

Османската държава установява първите контакти с Венеция още през 1350 година. Тя подписва търговски споразумения с Венеция и установява дружески отношения. Но с разрастването на Османската империя, понякога са избухвали и войни с Венеция, за господство в Средиземно Море. В периодите на управление на Фатих Султан Мехмед Завовевателя, Султан Баязид Втори и Кануни Султан Сюлейман Законодателя между Османската империя и Венеция се водят войни за принадлежността на Пелепонес, Тесалия, Егейските острови и островите Крит и Кипър. Войните с Венеция, която притежава много силна бойна флота, принуждават османската империя да създаде своя силна военноморска флота. Благодарение на тези усилия, тя съумява да надделе във противостоянието с Венеция и да наложи контрола си над Средиземно море. След превземането на Кипър от османската армия и морското сражение при Лепанто, в продължени ена близо 75 години между Венеция и Османската империя цари мир. Този мирен период обаче се е отразил много негативно и пагубно на османската военноморска флота.  

Войната между Османската империя и Венеция за остров Крит е едно от важните събития на 17 век. Тази война, избухнала през 1645 година и продължила близо 25 години, се отразява пагубно и на двете държави. Поводът за войната е отвличането от малтийски пирати на пътуващата по море османска дворцова делегация за Египет. През този период остров Крит е под властта на Венеция. Венецианците са преселили част от населението на Венеция на острова за да осигурят демографското си мнозинство. Те изграждат силни крайбрежни крепости и мощни отбранителни укрепления във вътрешността на острова. На острова са били базирани около 20 хиляди венециански войници. Владетелите на поземлени имоти на острова, са изплащали на Венеция данък от една трета от добива си. За Венеция, остров Крит е бил един важен аванпост в търговията със изтока. Но след като Османската държава насочва вниманието си към африканските брегове и Алжир, Тунис и Либия, остров Крит се превръща в сериозна пречка пред налагането на върховенството в Средиземно Море.

Войната за Крит избухва през 1645 година. Османските войски превземат след 54 дневна обсада крепостта Ханя, но не съумяват да превземат главния град Ираклион. Венецианската република изпраща своя фрота към проливите, за да възпрепятства транспортирането на подкрепления и помощи за османските войски в Крит. Венецианските сили превземат Чанаккале и Лимни и това създаде много сериозни пречки пред турските кораби пътуващи за Крит. Въпреки това, османската армия продължава упорито обсадата на Ираклион. Тази обсада продължи близо 25 години. Неуспешната кампания в Крит доведе до честа промяна на военачалниците ръководещи обсадата. С назначаването на Кьопрюлю Мехмед Паша за садразамин, османската армия отново възстановява своята сила. След неговата смърт, садразамин стана синът му Фазъл Ахмед Паша, който отиде лично в Крит, за да ръководи обсадата на Ираклион. През 1669 година Венецианската република предаде остров Крит на османската държава.

След превземането на Крит, османската власт наложи тук своята поземлена система-тъмар. Това доведе до огромно облекчение за земеделците в изплащането на данъците. На острова бяха построени много джамии и социални комплекси. След като католиците напускат острова, много от католическите църкви също са превърнати в джамии. Османската империя укрепи силно власта си на остров Крит, и показател за това е че след поражението при втората обсада на Виена, през 1683 година, когато Венецианската република се възползва от това за да превземе Пелопонес, тя не успя да възстанови властта си на остров Крит.

Османската власт на остров Крит остана до 1913 година и остави в наследство многобройна група от критски мюсюлмани.

Избухналата през 1645 година и продължила до 1669 година критска война, е причинила много тежки загуби както на Венецианската република, така и на Османската империя. Само 20 години след превземането на Крит, османската империя навлиза в период на военен упадък с подписания в Карловац през 1699 година договор. Огромните разходи за отбраната на Крит предизвикват сериозен колапс и в икономиката на Венеция. Освен това, с падането на Крит, Венеция губи и водещата си роля в търговията с изтока. На мястото на Венеция, на европейската сцена като нови сили излизат Франция, Англия и Австро-Унгария. В пхериода си на упадък, Османската империя остава принудена да води войни вече войни именно с тези три нови европейски сили.


Етикети: Венеция

Още новини по темата