Европейската история и турците-19

Влиянието на ислямската култура над западната култура...

Европейската история и турците-19

През Средновековието, източната и западната култури контактуват по три основни пътища. Посредством преселването на народи от Централна Азия следвайки северното крайбрежие на Черно Море- довежда в Европа народи като хуни, българи, печенеги, кумани и татари. Вторият район на среща на източната и западната култури е Близкият Изток. Контактите в този регион на света придобиват тласък особено след  възникването на ислямската религия през 662 година. Тук контакти се установяват с Аббасидите, Емевидите и със Селджукските турци. Османските турци, които са наследник на Селджукските турци, преминават на европейска територия на Балканите и тук остават изправени лице в лице със западните народи. Третият район на контакти на източната и западната култури е Андалузия в днешна Испания.

Емевидите преминават на Пиренейския полуостров през 771-ва година, под лидерството на Тарък бин Зияд. Неговото име е било дадено и на протока разделящ Африка и Европа-Джебели Тарък, или със западното име Гибралтар. Емевидите намират тук визиготско кралство. Визиготите са германско племе, което се настанява на Пиренейския полуостров през 5 век. Първоначално те са привърженици на еретичната християнска секта Арияни но през 6 век преминават към католицизма и под въздействието на това възприемат и латинската култура. Емевидската държава на Иберийския полуостров е просъществувала от 711 до 1492 година. Андалузкият халифат, е осигурил в продължение на 8 века мирно съжителство на мюсюлмани, християни и евреи. Мюсюлманските архитекти са построили прекрасни обекти на ислямската култура в градовете Кордоба, Малага, Граната, Алмерия и Севиля. Сред тях са джамията и дворецът в Кордоба, цитаделата на Малага, двореца Алказар в Севиля, двореца Елхамра в Гранада. Дворецън Елхамра еб включен в списъка на световното културно наследство на ООН. Западните култури, които опознават в Андалуция ислямската архитектура и култура, остават изправени пред подобна култура и в Анадола, Сирия и Палестина по времена започналите през 11 век Кръстоносни походи. Това подтиква западните интелектуалци да размишляват над въпроса, как източните народи са достигнали толкова високо културно и научно равнище. В град Толедо е създаден център за преводи от арабски език, в който мюсюлмани, християни и евреи превеждат от арабски на латински език много книги засягащи медицината, историята, географията, философията и математиката. Благодарение на тези преводи, западният свят опознава и трудовете на древногръцкия учен и философ Аристотел. Ислямският учен от Гранада Ибни Рюшд, или Авероес, провежда задълбочени изследвания над трудовете на Аристотел, и тези негови изследвания се използват в продължение на векове като учебен материал в европейските университети и стават вдъхновение за европейски учени сред които е и Емануел Кант. Прочутият френски баснописец Лафонтен също е започнал да пише своите басни под въздействието на произведения с индо-ирански корени, намерили място в ислямски литературни произведения написани в Андалузкия халифат. Прието е че и прочутият италиански писател Данте Алигиери също е творил под въздействието на ислямски произведения и е създал под тяхно въздействие творбата си „Божествена Комедия”. В дворците на арагонските и кастилските крале са свирели музиканти мюсюлмани. През девети век андалузките музиканти са започнали да записват твордите си възползвайки се от систевма подобна на днешната нотна система. Въздействието на андалузката мюсюлманска музика може да се почувства и днес в испанската музика.

Оставайки под въздействието на този научен и културен напредък на Андалузкия халифат, католическите кралства в Испания поставят началото на процеса на Реконкистата, целящ да прогони мюсюлманите от Иберийския полуостров. Процесът придобива силен тласък след брака през 1469 година на кралицата на Кастилия Изабел и краля на Арагон Фердинанд. Мюсюлманите и евреите в завладените земи са принуждавани да приемат християнството или да напуснат страната. Тези които се противопоставят са безжалостно избивани. Реконкистата слага край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация на Иберийския полуостров. Налага се католическата християнска култура. Мюсюлманите на Иберийския полуостров са поискали помощ от Османската империя, която е била най-силната мюсюлманска държава през този период. След като през 1492 година пада и последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров, Гранада, османския владетел султан Баязид Втори изпраща флота, командвана от адмирала Кемал реис, с която част от андалузките мюсюлмани са транстпортирани в Северна Африка а друга част в Истанбул. Сред пристигналите в Истанбул бежанци не е имало само мюсюлмани а и много евреи. Повечето от тези евреи са били настанени в град Солун и са назовани Сафаради. Тук те са основали дружества, на които дават имена кито им припомнят откъде са пристигнали в Солун.

През 1492 година бе сложен край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация с превземането и на последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров.

Преселниците, мюсюлмани и евреи от Иберийския полуостров обаче допринесоха за изграждането на една многонационална и много религиозна култура в границите на Османската държава.


Етикети: история

Още новини по темата