Стратегическата грешка на САЩ...

Преди две седмици малка група от американски представители дойдоха в Анкара, за да се срещнат с турски политици. Въпреки голямата съсредоточеност над заседанията, единственият конкретен резултат бе  постигането на договореност за създаването на механизъм за пряк диалог с цел да се преодолеят трудностите между двете страни , койюто да започне работа през месец март.

С изключение на този резултат, няма никакви промени по другите проблемни въпроси и те продължават да са на дневен ред така както са били през последните четири години. Турските власти, продължават да критикуват всеки ден САЩ за сътрудничеството им с терористичната организация ПКК/ПЙД, а американските власти полагат усилия да представят в по-различна светлина сътрудничеството си с организации, които са окачествени дори и от техните инстанции като „терористични”.

Други американски инстанции, между които и ЦРУ, отричат истината че ПЙД е сирийско крило на ПКК. Говорители на САЩ или някои други представители на САЩ, се преструват на разярени или дори шокирани пред критиките на Турция относно съюза на САЩ с терористичната организация ПКК/ПЙД. Гневът на обществеността в Турция срещу САЩ нарастна неимоверно, недоверието на Турция относно американските намерения се задълбочи, а единственото което правят в отговор американските служители е да произвеждат звукови ефекти в "ядосан" и "вял" тонове. Те обвиняват за резултатите от своите погрешни политики турската преса или други среди.

ПКК/ПЙД застрашава турската териториална цялост.

САЩ установиха сътрудничество с ПЙД/ПКК и развиха тези връзки до военно сътрудничество още през 2014 година. Това стана по време на нападенията на терористичната организация ДАИШ в областта Роява в северната част на Сирия. Турция дори разреши на пешмергетата от регионалното кюрдско управление в северната част на Ирак да преминат през територията на Турция в Роява.

Това, което не можаха да разберат служителите в администрацията на предходния президент Барак Обама, бе че установяването на сътрудничество с ПКК/ПЙД ще подкопае основите на турско-американския съюз, но какво можеше да се очаква ако един писател на 30 годишна възраст (Бен Родс) бе главен съветник на президента Обама по външнополитическите въпроси.

Най-важният елемент в този съюз бе традиционната нужда изпитвана от Турция за един задграничен балансиращ елемент. От края на деветнадесети век, първо османците, след това и Република Турция, търсеха съюз с една от големите сили в света, която ще поеме ролята на един "вълнолом" срещу външните заплахи и същевременно няма да е заплаха за националната й сигурност.

Турция най-сетне намери в лицето на САЩ по време на Втората световна война един такъв съюзник. Длъжностните лица от САЩ обаче не се убедиха до 1946 година, когато бе станало ясно че не може да се има доверие в СССР и че скоро с тази държава ще започне една дългосрочна борба за влияние в света, в необходимостта от установяването на съюз с Турция. Турция, имаща обща граница със СССР, щеше да се превърне в авангардния фронт на САЩ и в тези рамките щяха да окажат помощ за модернизирането на турската армия. В периода на Студената война в Турция бяха базирани много американски войници но фактът че СССР беше много по-голяма заплаха, подтискаше до известна степен безпокойството на Турция.

Това не се промени и след края на Студената война. Макар да бе отслабена за кратък период от време, Русия бе показала, че подобно на предходните три мека, ще продължи да е заплаха за турската държава. Със задълбочаването на участието на САЩ в региноалните конфликти,  нарастна и нуждата от военните бази и комплекси в Труция.

 

2014 г. стана повратна точка.

От края на 2014 година насам настъпи промяна в ситуацията. Особено с оглед на присъствието на Москва в Сирия (поради бездействието на администрацията на Обама), няма съмнение, че руската заплаха продължава. Но предпочетения от администрацията на Обама съюз с терпористичната организация ПЙД/ПКК, означаваше установяването на съюз с организация чиято основна цел е да заплашва териториалната цялост и границите на Турция.

Ако се погледне от гледна точка на Турция, съюзът на САЩ с ПЙД/ПКК  отслабва обосновката за поддържане на стратегически отношения с Вашингтон, тъй като с този съюз с терористите САЩ се превръщат в заплаха за интересите на Турция. Историците трябва да направят оценка за това как САЩ са могли да изпаднат в такъв гаф; а ние сега можем да направим следното предположение: Това което отклонява САЩ от пътя са погрешните и лишени от знания политики и упоритото желание на САЩ да разтърсят авторитета си пред своя регионален съюзник Турция.

Гюлен, е заплаха за турския суверенитет

За съжаление, погрешните предпочитания на САЩ за сюзници не са ограничени само с ПКК/ПЙД. След декември 2013 година рационалните и безпристрастни налюдатели осъзнаха че култът към Фетуллах Гюлен се превръща в заплаха за турската демокрация. Неуспешният опит за преврат от юли 2016 година, доведе до насилия и убийства с участието на привържениците на Гюлен проникнали в турската армия. Тоест, организацията на Гюлен трябва да бъде възприета като пряка и опасна заплаха за турската демокрация и за демократично избраните турски политически лидери.

Известно е че, Гюлен живее в Съединените щати от 1999 г. насам. Това означава че като допълнение към терористичната организация ПКК/ПЙД Съединените щати, покровителстват и друга сериозна заплаха за Турция-Гюлен. И въпреки истината, САЩ не предприемат конкретни стъпки, за да екстрадират Гюлен в Турция.

Има друго измерение, което трябва да бъде оценено по отношение на логиката на този въпрос. Ако САЩ сътрудничат с една заплаха за Турция и покровителстват друга заплаха за нея, тогава и американското военно присъствие в Турция започва да се оченява като потенциална заплаха за суверенитета на страната. Лично аз бих искал да кажа, че това не е така, но аз не съм турски политик отговорен за живота, сигурността и просперитета на избирателите от избирателни райони. Събития от последните пет години, превърнаха в много комплексно становището на политическите и военните органи в Турция относно военното присъствие на САЩ.

Тези последни събития и вероятните бъдещи сценарии, ще убедят хората, ако се вгледат от гледна точка на турските власти, че американските сили базирани в Турция представляват заплаха за суверенитета на страната. И това ще означава че са настъпили коренни промени във възприетия от 70 години насам за американските сили статут на пазителите на суверенитета на Турция.  Когато човекът получава и осъзнава тези резултати, започва да разбира защо турските политици и турските граждани са започнали да изпитват дълбоко недоверие към САЩ и са започнали да проявяват остри и дори гневни реакции пред действията от последния период на тази страна.

5
Промяна на стратегическата перспектива

Ако САЩ, се превръща в заплаха за суверенитета на Турция заедно с терористичната организация ПКК/ПЙД и движението на Фетуллах Гюлен, то тази страна вече не се възприема като „задграничния пазител” от преди 75 години а американските сили базирани в Турция се превръщат в пряка заплаха за суверенитета на Турция. Вместо това, САЩ, подобно на Великобритания и Франция от 19 век и тривековната заплаха на Русия, са влезли в има категорията "пряка заплаха". Тези актьори в миналото бяха заети със мисията да откъсват парчета от територията на Османската империя.

Ако САЩ оказват помощ и подкрепа на една въоръжена организация опитваща се да откъсне територии от Република Турция и ако приютява престъпната организация на Фетуллах Гюлен предприела опит за налагането на контрол над държавните институции в Турция посредством сила, за турските граждани те вече не се различават от Великобритания, Франция и Русия от 19 век. Това подтиква турските политици да търсят друг „задграничен партньор” който ще спомага за уравновесяването на силите или пък да предприемат стъпки за разрешаването на проблемите със свои собствени възможности.

Пример за това са много сериозните усилия, които турската държава показа през последните десет години, за да развие своята оръжейна индустрия и да получи възможност за конструкцията на модерно оръжие. През изминалата седмица турските въоръжени сили  обявиха, че в Африн влизат в действие в операциите срещу ПКК/ПЙД безпилотни бойни машини.

 От деветнадесети век,насам Османската империя и Турция бяха зависими в голяма степен от външните сили не само от гледна точка на въоръжаването но и от гледна точка на обучението на армията. Въпреки това, в последните кампании, т.е. както в операцията "Ефратски щит", така и в операцията "Маслиновата клонка", се използват оръжия и дронове, конструирани от турски фирми.

Но по-важното е, че тези операции са не само много ефективни, тъй като те са много внимателни планирани и изпълнявани офанзивни ходове, но също така и минимализират жертвите сред цивилното население.  Това означава, че турските щабни офицери са разработили планове за водене на контратерористични операции и операции в градски условия, в подготовката на които са се оказали неспособни дори и щабните офицери на САЩ. И след края на военните действия турските хуманитарни работници бързо преминават в  активна дейност, за да възстановяват населените места и за да създадат на местното население условия за спокоен живот. По принцип зависимостта на турците от чуждестранни оръжия, технологии и тактики бързо намалява.

Това, което искам да подчертая тук, е, че както настоящата, така и предходната администрации на САЩ, избирайки този начин на действие, са взели решения които са подтикнали турските цивилни и военни власти към действия в тази насока. Американските представители са длъжни да приемат различни решения и действия, ако искат да убедят турските граждани и политици, че Съединените щати все още са надеждни съюзници и не представляват пряка заплаха за турския суверенитет.