Балканите-Текущи събития 19

Бежанската криза, която разтресе Европа през последно време припомни за продължаващия бежански въпрос на Балканите...

Балканите-Текущи събития 19

Бежанската криза, която разтресе Европа през последно време припомни за продължаващия бежански въпрос на Балканите. Въпреки че от възникването на този въпрос в териториите на бивша Югославия изминаха 28 години, 430 хиляди души със статут на бежанци и разселени лица от Западните балкани продължават да чакат да бъде намерено трайно разрешение. Сърбия, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина се опитват да предприемат съвместни стъпки за разрешаването на въпроса, но все още са далеко от резултатите, които са си поставили за цел. От друга страна през последните години балканските страни започнаха до остават под влиянието на бежанците пристигнали от страните от Близкия Изток и Северна Африка. Според данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците общия брой на бежанците в балканските страни в края на 2016 година е достигнал 59 697.

Войните в бивша Югославия през 90те години на ХХ век оказаха голямо въздействие върху демографската структура на регионалните страни. Войните не само, че отнеха живота на стотици хиляди души, но също така близо 3 милиона души изпаднаха в статут на мигранти и бежанци. След края на войната близо 2,5 милиона души се завърнаха по домовете си, а останалите дори нямат вече свой дом, в който да се върнат.

Според данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците близо 73 хиляди мигранти и бежанци в четирите страни от Западните Балкани живеят под прага на бедността. 45 хиляди от тях са в Сърбия, 14 хиляди са в Босна и Херцеговина, 8 хиляди и 500 в Хърватия и 6 хиляди в Черна гора. Върховният комисариат на ООН за бежанците отбелязва, че част от тях се опитват да се препитават с подаяния.

Сред страните от Западните Балкани, Сърбия е изправена пред най-голямата вълна от мигранти. Предполага се, че през 90те години на ХХ век близо 700 хиляди души от бивша Югославия са се приютили в Сърбия. Бившият сръбски лидер Слободан Милошевич дълго време се възползва от сърбите живеещи извън Сърбия за да защитава политическите си интереси. Според данните на Сърбия в страната продължават да живеят близо 73 хиляди и 600 души от страните бивша Югославия със статут на бежанци  и близо 200 хиляди души принудително разселени от Косово.

Пристигналите от Хърватия съставляват най-голямата част от бежанците приютени в Сърбия. Според данните на Асоциацията на сръбските хърватски бежанци близо 40 хиляди сърби отстояват, че в Хърватия имат жилища, които не са им били възвърнати.

Що се отнася до Босна и Херцеговина близо 500 хиляди души от 2 милиона и 200 хиляди души напуснали домовете си поради войната в периода 1992-1995та година са се установили за трайно в чужбина. Според архивните регистри приключили в края на 2000ната година в Босна и Херцеговина принудително разселени са били 556 хиляди и 214 души. Според данните от месец март 2005 година само 186 хиляди и 451 души са се регистрирали в списъка на принудително разселените. Предполага се че в днешно време тихния брой се е понижил на 100 хиляди. Произхождайки от тези данни се предполага, че след 2000ната година част от принудително разселените от Босна и Херцеговина са се върнали по домовете си, друга част са се установили по местата, където се намират, а друга са заминали за чужбина. Освен това трябва да се отбележи, че в Босна и Херцеговина има близо 6 хиляди бежанци с хърватски произход.

Броят на приютилите се в Черна гора по време на войните от 90те години на ХХ век е около 16 хиляди души. От друга страна по време на войната през 1999та година в Македония са се приютили близо хиляди и 600 косовски бежанци мнозинството, от които роми.

Разглеждането на проблема с бежанците единственно посредством статистически данни не е никак правилен метод. Например дадено лице може да се е завърнало в родния си дом, но да продължава съществуването си посредством хуманитарни помощи, което на свой ред означава, че рано или късно може да мигрират. От друга страна е всеизвестна истина, че някои лица се регистрират като завърнали за да си възвърнат имуществото и по-късно да го продадат. Именно поради това за продължаването на процеса на завръщане е необходимо да бъде намерено разрешение на порблема с подслона, да бъде предоставена работа и гарантирани подходящи условия за обучение и социална, правна и политическа сигурност. В периода след войната с тази задача бе натоварен Върховния комисарит на ООН за бежанците, а след това бе предадена на комисията за възстановяване на недвижимата собственост. С времето тази задача бе поета от местните власти. 



Още новини по темата