Балканите-Текущи събития 5

Причините за икономическата изостаналост на Балканите...

Балканите-Текущи събития 5

От 80те години на 20 век, Балканите не са сред развиващите се региони. Напротив делът на балканските страни в световния БВП все повече намалява. Това, което прави положението още по-драматично е че през последните две столетия  разликата в благосъстоянието между страните от Западна Европа и Балканите постоянно расте.

В периода 1770-1914 година под въздействието на политическите и и индустриални революции бе постигнат важен напредък в социално-икономическата област. За съжаление обаче влиянието на този прогрес не бе почувствано еднакво по цял свят. Балканските страни също не успяха да се възползват достатъчно от ползите на индустриалната революция. Например процентът на заетите през 1910 година в индустриалния сектор в Сърбия бе едва 7%, в България и Румъния 10 %, а в Хърватия 13%. Именно поради това преди започването на Първата световна война разликата в реалния доход на глава от населението между балканските страни  и Германия бе двойно по-висока, а с Белгия, Холандия и Великобритания тройно и четворно по-голяма.

Балканските историци и главно марксистите бяха склонни да обвиняват външните фактори за слабото развитие на балканските икономики. В тези рамки като основни фактори за ниските приходи на Балканите в годините преди Първата световна война бяха сочени няколко столетното присъсвие на Османската държава на Балканите и западната експлоатация и империализъм.

В последвалите години ниското ниво на доходите започна да се обяснява с вътрешните фактори. Например Джон Лампе се опитва да обясни слабото развитие посредством географските условия, войните, институционалните ограничения и правителствените политики. Според него балканските страни извоювали своята независимост през 19 век са отдали приоритет на политическите въпроси, а не на икономиката. Според Лампе основната причина за закъснението на индустриализацията в балканските страни са банковия сектор, който до преди 1910 година почти не е отпускал заеми и образователната система, която не е възпитавала квалифицирани кадри за заводите.

Майкъл Паларе на свой ред произхождайки от примера със Сърбия и България акцентира, че балканските страни не подкрепят развитието на частния сектор и гледат с предубеждения на чуждестранните инвестиции. Според него през периода на Османската държава  идустриализацията в балканските страни е започнала, но след като извоювали своята независимост е започнал икономически застой. Паларе е пресметнал, че в периода 1870-1912 година  селскостопанското производство в Сърбия е намаляло с 27,4%, а в България с 14,3%. Барбара Йелавич пък отбелязва, че до Първата световна война, балканските страни не се успели да модернизират селскостопанския сектор, а освен това са имали недостиг на човешки и физически капитал.

Според Иван Беренд западните икономики индустриализирали се през последните години на 19 век са предоставили на всички Източноевропейски страни невероятни възможности за износ. За съжаление обаче балканските страни не са успели да се възползват от тези възможности тъй като не диверсифицирали своя износ. Според Беренд в началото на 20 век, 75-80% от износа на балканските страни е бил ограничен с 5 селскостопански стоки.

Тези констатации показват, че в основата на изостаналостта на Балканите стоят погрешните политически и икономически политики следвани до началото на 20 век. Балканските войни, а след това и Първата и Втората световна войни са влошили още повече социално- икономическото положение на Балканите. Балканските държави са задлъжнели, икономиките им са пострадали сериозно и са загубили значителната част от населението си. Например по време на Първата световна война в Сърбия са загинали 275 000 мъже, а в България близо 100 000 мъже. По време на Втората световна война в балканските държави са загинали 3,5 милиона души, а освен това са били разрушени  фермите и половината от промишления сектор.

До края на Втората световна война, Балканските страни са продължили да бъдат земеделска икономика и от търговска гледна точка са продължили да бъдат зависими от Западните страни. След края на Втората световна, война съветският модел на планова икономика е наложен във всички балкански страни с изключение на Гърция. Комунистическите администрации дошли на власт с помоща на съветската армия останаха силно обвъзрани към съветския икономически модел. От друга страна комунистите в Албания и Гърция самостоятелно превземат властта и действат сравнително независимо от Съветския съюз и успяват да определят своя планова икономика.

Към края на 60те години на 20 век всички балкански страни с изключение на Албания се индустриализират. Освен това след Втората световна война балканските страни постигат висок икономически растеж. За съжаление обаче след 1975 година балканските планови икономики забавят ход.

Основните причини за това забавяне на икономически растеж са, че централното планиране не осигурява необходимия икономически контрол, суровините се използват неползотворно и липсата на технически иновации и други изобретения. Освен това поради факта, че външната търговия е обвързана към Съветския съюз външнотърговския капацитет и конкурентоспособност на балканските държави остават ограничени. В резултат на това разликата в благосъстоянието между Западните и балканските страни е нараства значително. Поради това балканските държави започват процеса на преход от плановата към пъзарната икономика при трудни условия. Войните и другите сблъсъци в региона през 90-те години на 20 век усложняват още повече процеса на икономическа трансформация.

Въпреки че България, Румъния и Албания не бяха сцена на войни процеса на реформи бе забавен поради различни политически причини. Всъщност на Балканите политическите цели винаги са били пред икономическите цели. Именно заради това Гърция и другите регионални страни продължават да бъдат на дневен ред с икономическите и свързаните с тях обществени проблеми. Населението на регионалните страни очаква с нетърпение от държавните управители да подобрят житейския стандарт.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите и икономически науки Ерхан Тюрбедар...



Още новини по темата