Балканите-Текущи събития 90

Сърбия между Каталуния и Косово...

Балканите-Текущи събития 90

В миналото някои общности станаха част от по-големи държиви поради различни причини, като колонизиране, включване в състава на дадена империя, кралски бракове и други. По този начин някои общности се превърнаха в малцинството на друга държава. Именно заради това малцинствата в някои страни или местното население се борят за съхраняването на саморегулиращите се органи или за спечелването им отново. Понякога борбата остава ограничена с искането на определени икономически и политически реформи, а друг път се водят усилия за независимост. Последният пример в това отношение бе референдума състоял се на 2 октомври 2017 година в Каталуния. Въпреки всички възпрепяствания на Мадрид мнозинството от каталунците дадоха подкрепа за независимостта.

Брюксел провъзгласи референдума в Каталуния за незаконен и съобщи, че няма да признаят резултатите от референдума. Сръбският президент Александър Вучич направи изявление в подкрепа на териториалната цялост на Испания. Наред с това Вучич обвини ЕС, че прилага двоен стандарт и в тези рамки припомни, че правото, което не е валидно за Каталуния е било признато на Косово дори без провеждането на референдум. Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич на свой ред съобщи, че ще направят оплакване в Европейската комисия поради следвания двоен стандарт.

Според проучване публикувано от сръбския вестник „Данас” на 4 октомври 2017 година почти половината от сръбския народ е убеден, че живеее при много по-лоши условия в сравнение с преди 4 години. Проучването също така показва, че почти половината от населението на Сърбия иска политиците да следват неутрална външна политика и да се съсредоточат над икономическите проблеми. Разбира се тези резултати не са добра новина за президента Александър Вучич и управляващата партия. Именно заради това белградската администрация се опитва да печели точки във вътрешната политика съживявайки болката на сръбските граждани от загубата на Косово. Тези събития обаче ще повлият отрицателно на диалога между Белград и Прищина.

Белград се подготвя да пренесе в Европейската комисия дискусията за сходството на въпросите с Каталуния и Косово, но не трябва да таи кой знае какви очаквания. Тази инициатива на Белград може отново да постави на дневен ред твърденията, че в Косово е била отворена кутията на Пандора относно проблемните области.

Истина е че провъзгласяването на независимостта на Косово през 2008 година представлява голямо изключение по отношение на правилата на международното право. Още от самото начало западните страни заявиха, че Косово е напълно отделен въпрос и че в тези рамки Косово няма да бъде прецедент за останалите проблемни области.  Самата Сърбия също е специален въпрос тъй като бившия сръбски лидер Слободан Милошевич с политиките които следва през 90те години на 20 век се бе представил пред света като „Балкански касапин” и бе допринесъл страната му да се възприема като агресор. От друга страна Милошевич направи всичко, което е по силите му за да загуби западните си приятели. В резултат на всичко това Косово искащо независимост успя да получи подкрепата на западните страни.

Примерът с Косово показа, че международното право е по-гъвкаво от останалите дялове на правото. Например не е толково строго конкретно като наказателното право. Примерът с Косово също така показа, че дадена общонст може да обезпечи своята независимост в зависимост от подкрепата на световните страни. Косово може и да е вдъхновило и дало надежда на някои проблемни области, но е безсмислено да се очаква, че независимостта на Косово ще доведе до нова вълна от разпокъсване на света.

В днешно време съществуват 193 страни, признати от ООН за независими. В тези страни живят близо 5 000 расови, етнически, религиозни, културни и езикови групи. Близо 700 от тези групи имат различни претенции да се самоуправляват. Ако исканията на всяка една група бъдат приети това може да въвлече света в хаос. За възпрепятстването на подобно нещо в рамките на международното право продължава да се отдава голямо значение на териториалната цялост и настоящите държавни граници.

Предложихме ви коментара на Ерхан Тюрбедар- доктор по политическите науки.



Още новини по темата